Владислав Кацарски: До мен е Анжела Димчева, за която преди седмица чухме, че е един от младите критици. Много ти благодаря, че си при нас. Ти си чест гост на нашите рождени дни и не само. Сега и теб ще те помолим да бръкнеш в паничката с въпроси. Какво изтегли? Анжела Димчева: „От какво се притеснявате”? Владислав Кацарски: Искам да ти кажа, че може да изглежда лесен въпрос, обаче за един критик в днешно време, това е много страшен въпрос. Защо? Защото някога, преди 10 ноември казваха „този го изяж” и критикът пише, смачква и край. Единственото, за което може да се притесняваш, дали си угодил добре на поръчка. А сега при днешните сръдльовци, ако напишеш нещо и да не му хареса, ще те мрази до девето коляно. От какво се притесняваш? Анжела Димчева: Мен ме притеснява най-вече омразата в обществото и срива на моралните ценности. То е свързано и с първото притеснение за омразата, защото когато хората се познават лично, те не биха си позволили да си отправят такива грозни реплики, обиди, ненавист, на които сме свидетели в социалните мрежи. Социалните мрежи са една придобивка, която наистина предизвика мнението на най-разнообразни слоеве от обществото, да бъде достъпно, а не само до определените примерно политици или журналисти и писатели, хора на изкуството. Сега всеки може да си изкаже мнението, но какво е това мнение и защо се изказва по такъв грозен начин, никой не си задава този въпрос и затова сме свидетели на тази хейтърска вълна, която ме ужасява. Това би довело до ликвидиране на българската нация много по-бързо, отколкото ниската раждаемост. Владислав Кацарски: Ти си човек, който пострада от това, че беше честен човек и изрази искрено своето мнение. Анжела Димчева: Няколко пъти съм изразявала различни позиции и това е идвало като бумеранг към мен, дотам, че получавах и смъртни заплахи на лични съобщения. Владислав Кацарски: Това, че вече не влезе в парламента е най-малкото. Визирах, че наистина получаваше смъртни заплахи. Анжела Димчева: Имаше и такива случаи. Според мен всичко това е резултат на сгрешеното образователно действие на министри, политици, законодатели. Преди години, моите деца бяха ученици, се говореше за вероучение или поне за предмет „Религия”. Нищо такова не се реализира на практика и расте едно поколение, без никаква вяра в нищо и никакъв страх от нищо. Няма промяна в тази посока и на какво иначе ще отдадете това безпрецедентно поведение на учениците, сбивания, снимане с телефон, непристойни прояви, псувни и към учителите включително. Преди 70 години това е било недопустимо, да се обижда учителя. Той е бил […]
