menu Начало chevron_right

писател


Приемната

Някой очаква те в Рая

BrailleFM | 21 — 10

Кънчо Кожухаров за романа си „Някой очаква те в Рая“. „… Неговата фантастика е много добра, много достъпна… Такава, която да те накара да влезеш в самия текст и той да се превърне в картина, само че тук се показва и друга страна от творчеството си: прекрасен анималист и хроникьор…“ Владислав Кацарски „…Вселената може да не загива, да не угасва. Може да не се взривява, а може да се подмладява периодично, стига да има кой да ѝ покаже истинския ѝ образ…“ К. Кожухаров Водещ на ПРИЕМНАТА: Владислав Кацарски


Любовта, без която не можем

Нощен хоризонт – Творчески портрет на Владислав Кацарски

BrailleFM | 18 — 02

„… Aвторът, актьорът, гласовият режисьор – той запали 15 души по театъра, чрез частната трупа, която създаде и игра пред пълни салони 4 години на театралната улица „Раковски“. Вече 12-та година ръководи единственото в Европа радио, в което се обучават и работят в реална среда хора с различни дефицити. Той лично финансира медията. Радио Брайл ФМ е разпознаваемо за хората, които боледуват за българска култура…“ Кармен Манукян Гости в студиото на „Нощен хоризонт“: Владислав Кацарски и Анелия Велинова                                                  Водещ: Кармен Манукян    


Приемната

Мечтата на тигъра (афоризми)

BrailleFM | 28 — 10

Кънчо Кожухаров. Роден: 15 октомври 1950 г. в София, завършил Техническия университет в София, работи като Business Developer в OnBoard CRM Писател, разследващ журналист, аналитик и преводач. Автор на стотици публикации в централни всекидневници. Автор на книгите: „Последният лов на Хана“ 2003, „Кан Кубрат: Върховната битка“ 2006, „Кой какъв е в българската корупция“ 2008, Златен Кан Т.1: 2009/ Най-доброто от международния конкурс за фантастика и фентъзи 2009, Факторът на добротата 2010, Репликация 2011, Превратът срещу ГЕРБ и войната срещу демокрацията 2014, Папата, който спаси света 2019, Жив до поискване 2020, Империята на пошлостта 2023 Водещ: Владислав Кацарски


Любовта, без която не можем

Димитър Томов: Един писател не може да бъде на страната на войната

Anelia Velinova | 6 — 04

Страда ли българското общество от липса на духовни водачи? Каква трябва да бъде ролята на пишещите хора в разломното ни време? Отговори на тези и други въпроси потърсихме от писателя-юрист Димитър Томов, лауреат на редица престижни литературни награди.  Разговор за националните ни идеали и духовните пространства, които българските писатели превземат.  Димитър Христов: Наш гост е писателят Димитър Томов. Мой колега от студентски години, верен приятел и в литературата, и години наред в издателската дейност. Завършихме българска филология заедно в един курс с много интересни преподаватели. Все още бяха живи някои от корифеите и класиците в СУ „Св. Климент Охридски”. Но ти завърши и „Право” в Юридическия факултет, когато не беше чак толкова модерна тази специалност правото, но беше много трудна. Ние ти завиждахме, защото – хем филолог, хем юрист. Още от тези студентски години с теб си четяхме, ти моите ранни стихове, аз твоите първи разкази. Първите си публикации направихме в този период и 10 години ти беше зам.- главен редактор на в-к „Софийски Университет”, защото главният редактор винаги беше някой професор, някой доцент, както бе дълги години Боян Биолчев тогава. Един златен период за този вестник, защото се превърна в едно хубаво средище на студентската младост и на литературата, която създаваха студентите. И това, което искам да подчертая, че 25 години работи като директор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски”. Това е четвърт век от твоята биография, като аз помня това Университетско издателство, което беше в няколко стаички, с една печатарска машина и издаваше почти на циклостил научните трудове на някои преподаватели. И от този период, откакто ти стана директор и разви тази издателска дейност на Софийския университет, то се превърна в едно от най-големите български издателства и едно от най-престижните. Същевременно за мен беше оправдано, че не ти оставаше много време да пишеш, защото създаде семейство, три деца, които отгледахте и оженихте.  Кога пишеше в тези години? Оставаше ли ти време или събираше материали и сюжети, образи и герои? […]


Zahari Karabasliev
Приемната

Захари Карабашлиев: Светът се движи от две големи сили – страх и любов

Anelia Velinova | 25 — 01

Разговаряме със Захари Карабашлиев, писател и драматург, за отношението на обществото към различния, за покварата на властта, за коректността в литературата, политиката и в живота. За любовта и свободата. Владислав Кацарски: Ето го човека, с когото започваме тази година. До мен е Захари Карабашлиев. Здравей.  Захари Карабашлиев: Здравей, приятелю, и здравейте на всички слушатели. Честита Нова година! Владислав Кацарски: За много години, но както вече няколко пъти казахме – здраве, мир, толерантност. И разбирателство. Ще стане дума за толерантност в нашия разговор, но аз искам да те попитам първо – каква година изпрати ти? Захари Карабашлиев: В личен план беше добра година, една от добрите години. В световен, геополитически план не беше и всички се учим да живеем в този дисонанс. Има години, в които светът върви напред, години на благосъстояние и какво ли не, а ти пък си в обратната фаза. Нещастието те застига и не можеш да споделиш всеобщата радост. На мен са ми се случвали и двете. Живял съм на прекрасно място, в което съм се чувствал нещастен, живял съм и в смотани години, на смотани места, къде ли не, какво ли още не, но има моменти на автентична човешка радост и сякаш с годините се опитваш да помириш тези две неща. Владислав Кацарски: Кое е това, което ни дава хармонията в такъв случай? Защото живееш на хубаво място, а не ти е хубаво, живееш на лошо място, а си щастлив и ти се лети, и летиш. Има ли угодия за човека? Захари Карабашлиев: Най-краткият отговор е не. Угодия няма. Това, което ми се струва важно да кажа, е, че сякаш нашето узряване, осъзнаване, пътуване във времето към самите себе си е точно път към това да приемаш нещата такива, каквито са в този момент и да постигаш някакво помирение със себе си най-вече. Това не е добро, ама пък ще стане, ще се пооправят нещата. Или сега си много нависоко, хвърчиш и летиш, обаче бъди сигурен, че ще паднеш. Това е задължително.  […]


Anjela Dimtceva
Приемната

Анжела Димчева: Притеснява ме омразата в обществото и срива на моралните ценности

Anelia Velinova | 1 — 12

Владислав Кацарски: До мен е Анжела Димчева, за която преди седмица чухме, че е един от младите критици. Много ти благодаря, че си при нас. Ти си чест гост на нашите рождени дни и не само. Сега и теб ще те помолим да бръкнеш в паничката с въпроси. Какво изтегли? Анжела Димчева: „От какво се притеснявате”? Владислав Кацарски: Искам да ти кажа, че може да изглежда лесен въпрос, обаче за един критик в днешно време, това е много страшен въпрос. Защо? Защото някога, преди 10 ноември казваха „този го изяж” и  критикът пише, смачква и край. Единственото, за което може да се притесняваш, дали си угодил добре на поръчка. А сега при днешните сръдльовци, ако напишеш нещо и да не му хареса, ще те мрази до девето коляно. От какво се притесняваш? Анжела Димчева: Мен ме притеснява най-вече омразата в обществото и срива на моралните ценности. То е свързано и с първото притеснение за омразата, защото когато хората се познават лично, те не биха си позволили да си  отправят такива грозни реплики, обиди, ненавист, на които сме свидетели в социалните мрежи. Социалните мрежи са една придобивка, която наистина предизвика мнението на най-разнообразни слоеве от обществото, да бъде достъпно, а не само до определените примерно политици или журналисти и писатели, хора на изкуството. Сега всеки може да си изкаже мнението, но какво е това мнение и защо се изказва по такъв грозен начин, никой не си задава този въпрос и затова сме свидетели на тази хейтърска вълна, която ме ужасява. Това би довело до ликвидиране на българската нация много по-бързо, отколкото ниската раждаемост. Владислав Кацарски: Ти си човек, който пострада от това, че беше честен човек и изрази искрено своето мнение. Анжела Димчева: Няколко пъти съм изразявала различни позиции и това е идвало като бумеранг към мен,  дотам, че получавах и смъртни заплахи на лични съобщения. Владислав Кацарски: Това, че вече не влезе в парламента е най-малкото. Визирах, че наистина получаваше смъртни заплахи. Анжела Димчева: Имаше и такива случаи. Според мен всичко това е резултат на сгрешеното образователно действие на министри, политици, законодатели. Преди години, моите деца бяха ученици, се говореше за вероучение или поне за предмет „Религия”. Нищо такова не се реализира на практика и расте едно поколение, без никаква вяра в нищо и никакъв страх от нищо. Няма промяна в тази посока  и на какво иначе ще отдадете това безпрецедентно поведение на учениците, сбивания, снимане с телефон, непристойни прояви, псувни и към учителите включително. Преди 70 години това е било недопустимо, да се обижда учителя. Той е бил […]


Asen Asenov i Dimityr Hristov
Любовта, без която не можем

Писателят Асен Асенов и неговите откровения пред Брайл ФМ

Anelia Velinova | 18 — 05

Асен Асенов е роден през 1956 г. в София. През 2004 г. излиза първата му книга – стихосбирката „Дом на паметта”. Нашумява с романа-фентъзи в два тома „Принцът на вълшебните сънища” (2013). През 2015 г. се появява стихосбирката „Да бъдеш – или не” в съавторство със Сергей Литвиненко. Следват сборникът с разкази „Пробуждане“ (2016), новелата „Дух“ (2017),  полиграфическият дневник „Печатари“ (2019) и книгата с разкази „Промяната“. Член е на Съюза на българските писатели.  Предлагаме ви разговор с Асен Асенов – писател и един от най-успешните книгоиздатели на български автори. Създал издателство „Мултипринт”. Димитър Христов: Когато книгоиздателят е и писател, неговият подход към другите творци е по-подкрепящо. Кога започна да пишеш? Асен Асенов: Почувствах порив за писане около 50-тата си година. Дотогава съм водил само дневници и съм обмислял, дали да отделя време за писателска дейност. Късно започнах да пиша. Димитър Христов: В белетристиката това е нормално. Обикновено в по-ранна възраст се изявяват поетите, докато белетристите трябва да натрупат повече житейски опит и повече сюжети. Но ти пишеш и поезия. Заедно със Сергей Литвиненко, руски поет и драматург, сте издали книга с поезия. Има ли връзка между поезията и белетристиката, която пишеш? Асен Асенов: Прописах първо поезия и първата книга е поетична. Тя не е на тази маса и не е ясно къде е, защото е много стара. През 2002-2003 година реших да посветя стихосбирка в памет на моите роднини, които вече не са сред нас. Това е първата ми книга, вдъхновена от болката на раздялата. Димитър Христов: Тази автобиографичност присъства в почти всички твои книги. Кога създаде издателство „Мултипринт”,  коетоиздава предимно книги на български автори. Какво те кара да проявиш този жест към родните ни творци? Асен Асенов: През 1994 година регистрирах „Мултипринт”, който е жив и до днес, и продължава да работи, въпреки кризите, през които премина нашата икономика. Нашето издателство има изрични […]




  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play