КАТО В НАРОДНИТЕ ПРИКАЗКИ
Това не е политически коментар. Не защото не обичам да правя коментари на политическа тема. Не защото на мнозина от вас са им дошли до гуша и няма да си мръднат пръста да прочетат това, което искам да кажа. Не, просто днес ми се ще да поразсъждавам върху едно явление, което според мен оказа изключително негативно влияние върху психиката ни – имам предвид върху психиката на българския гражданин. Нямам намерение да доказвам кога е било по-добре: преди десети ноември или сега. Нямам намерение и да споря по този въпрос. Практиката ме убеди в безполезността на подобен род упражнения. Всеки си тълкува нещата, както му е удобно и хич, ама хич не го е грижа за това кой как живее и как се чувства. Затова нека се съсредоточа върху въпроса, който ме занимава напоследък. Веднага след еуфорията по десети ноември започнаха да се прокрадват едни изречения – от екрана, от вестниците, изобщо от ефира: „Държавата е лош стопанин“, „Нашите предприятия са неконкурентноспособни“, „Цялата ни индустрия е морално остаряла“. И така в годините стигнахме чак до атомната ни електроцентрала, която била изключително опасна и трябвало да се пристъпи към нейното спиране. На всичкото отгоре това спиране имало пряка връзка с влизането ни в Европейския съюз. Така се разви и истерията по панелните блокове“ по „идиотското строителство“ на жилищни комплекси в големите градове. Ето с такива неща се започна облъчването, в резултат на което се стигна до тук. И какво виждам аз – за вас не зная. Понеже държавата е лош стопанин, икономиката ни от 27-ма в света (това не е комунистическа статистика, а на ООН) се срина и сега е на ниво Третия свят. Паралелно с това, разбира се, се срина и самочувствието ни. Колкото и да е парадоксално, но онези, които си спомнят без да си кривят съвестта, ще ме подкрепят, […]
