Anelia Velinova, автор в BrailleFM - Страница 10 от 52

Асеманиевото евангелие

Anelia Velinova | 7 — 06

„Голи са без книги всичките народи…“ (Константин – Кирил Философ) Анелия Велинова: Здравейте. Преди да говорим конкретно за евангелието, за което стана дума, наречено по името на неговия откривател, искам да ви кажа няколко любопитни факта от нашето съвремие, в което България се опитва да контактува с Ватикана. Знаете, че това е държава в държавата, която съхранява изключително много тайни и в която се намират много ценни и български културни продукти, различни вещи, писания. Нашата държава се опитва да направи някакъв контакт, когато има събитие, което трябва да се отбележи, да може поне съвместно с Ватикана да изложат там тези културни и исторически ценности. Но идеята, че тези наши ценни предмети стоят на друго място (било в Русия, било в Лондон, било във Ватикана, в Германия) и евангелие, за едно от които ще стане дума днес, в това ми изложение, е защото така се отнема от истинската сила, която България и всички, които живеят на тази територия, биха могли да получат от тези безценни писания. Защото всичко е тленно, материално, но словото остава и ние сме свързани генетично с тези писания във вековете. Ако те се намират тук, на наша територия, нашето ДНК, нашата памет биха направили връзка с тях и съм сигурна, че всеки един от нас би получил неимоверна сила. Започвам първо с атрактивния Божидар Димитров, двоен агент на Ватикана и на нашите тайни служби. Това е истината за неговото докосване и разкриване на част от тайните на Ватикана. Знаете, че той малко по малко изваждаше отнякъде нещо и го показваше на обществеността. Признава, че е бил двоен агент. Беше директор на Национална исторически музей. Всички балкански медии отразиха това негово признание, че ще направи всичко възможно да разплете многобройните мистерии на Ватикана (някои от тях се пазят в пълна тайна), което го превръща в известен смисъл във виден историк, общественик, съветник в правителства, разузнавателни служби и служител на България. Така че в книгата си с […]

Приемната

България и Балканите: страсти и действителност

Anelia Velinova | 6 — 06

Актуални коментари, политически анализи и реалистични прогнози, свързани със събитията на Балканите. Владислав Кацарски: Това, което се случва на Балканите в последната година, това, което се случва в България в последните шест месеца и това, което става в съседна Турция – в началото на годината направихме обзор какво очакваме да се случи. Разбира се, тогава нямахме никаква идея, че Турция ще бъде разлюляна от толкова жестоки земетресения, но какво да се прави, природа. И понеже ние в Брайл ФМ разглеждаме обстановката на Балканите, от което сме заинтересовани много, за да можем да изясним живота си в контекста на това, което се случи около нас. Сега искам да разгледаме това, което стана в България в последните няколко дни и това, което стана в Турция като резултати от изборите. Тази сложна конструкция, която виждате между мен и Христо, е връзката, която ще имаме с нашия приятел Руми Рафет. Руми, здравей. Руми Рафет: Здравейте на всички в студиото и на слушателите на Брайл ФМ. Владислав Кацарски: Преди да заговорим с теб за това, което се случи в Турция, нека да направим едно малко интро. Да въведем неизкушените наши зрители за какво става въпрос. Г-н Петров като специалист по Близкия Изток имаше един лек пресантиман, че Ердоган може и да не спечели тези избори. Не се случи така. Христо Петров: Това не беше само моето усещане. Редица анализатори, дори и политици преди две седмици, непосредствено след първия тур на изборите, когато стана ясно, че разликата е само около 5%, заложиха на Синан Оган, третият, който се класира, с предчувствие, че може би част от неговият електорат ще бъде прехвърлен към Кемал Калъчдароглу. Но още миналата седмица имаше индикации, че Синан Оган категорично застава на страната на Ердоган. Явно е имало политически договорки и резултатите от вчерашното гласуване бяха предначертани преди началото още. Искам да акцентирам върху един друг момент, без да влизам в детайли и да проявявам […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно Шоу „Феърплей“ (30.05.2023)

Anelia Velinova | 5 — 06

Темите във „Феърплей“ по радио БРАЙЛ ФМ: – Разбира се, трябва да започнем с това, което се случва в родния футбол. А то е най-оспорваната битка за титлата от поне 4 години насам. А вероятно и повече… След 2:2 с ЦСКА 1948 шампионите от Лудогорец допуснаха да не са първи в класирането едва два кръга преди края на сезона. Ще има ли край на хегемонията им и поредицата титла – 11 до момента? Какво остава на тима от Разград като мачове, какво има да направи новият лидер ЦСКА? И какви са другите завръзки, защото ЦСКА 1948 и Левски също ще водят изключително оспорвана такава за третото място и директното класиране в Европа. – Саво Милошевич ли ще е новият треньор на Левски? – В европейския футбол нещата се изясниха в големите първенства, като в Германия видяхме драмата на драмите. Байерн отново е шампион, след като Борусия (Дортмунд) „замръзна“ в решаващия момент и изпусна мачбол за титлата. – Чакат ни три европейски финала, както и изключително интригуващият такъв в Купата на ФА, където ще гледаме класика на Манчестър – Юнайтед срещу Сити. – Извън футбола вниманието ни е към „Ролан Гарос„, където чакаме изявите на Григор Димитров. При жените Виктория Томова игра силно, но отпадна в три сета срещу рускинята Екатерина Александрова, поставена доста по-високо от нея в основната схема. – Макс Верстапен спечели Гран при №80 в Монако, а битката за титлата през този сезон във Формула 1 изглежда предрешена. Водещ: Иван Иванов

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ (23.05.2023)

Anelia Velinova | 31 — 05

Темите във „Феърплей“ по радио БРАЙЛ ФМ: – Можем да започнем само от едно място – Разград, където в събота се изигра големият сблъсък за титлата у нас. Лудогорец и ЦСКА направиха зрелище с четири гола, но не решиха нищо. Естествено – полемики да искаш след такъв двубой, а и двата конкурента на върха имаха претенции към топрефера на България Георги Кабаков. Отзиви и разсъждения около видяното в Разград. – Кой за какво играе в първенството и какво предстои – пълната картина преди последните три кръга в шампионския плейоф и оставащите мачове надолу в таблицата. – В Англия, Италия и Испания шампиони вече имаме, но в Германия битката отива в последния кръг. И имаме изненадващ фаворит в нея. На Апенините пак наказаха Ювентус с отнети точки. – Знаем вече и кои ще са на трите европейски финала, които са главното събитие в менюто на футбола на континента в следващите 20-ина дни. – В тениса Даниил Медведев спечели Мастърс турнира в Рим, а от понеделник погледите са насочени към Париж и „Ролан Гарос“. – Зад Океана имаме първи финалист за трофея в НБА, а в НХЛ финалите вървят невероятно напрегнато – четири от пет мача дотук отидоха в овъртайм! – Отложиха Гран при във Формула 1, където пък се пече изненадващ трансфер на Люис Хамилтън. – Вълненията около Джирото продължават, но епидемията от отпаднали заради ковид поразвали удоволствието от едно от най-атрактивните състезания за годината в колоезденето. Тези и още теми – след 14 часа по радио БРАЙЛ ФМ, когато идва времето на „Феърплей„. Водещ: Иван Иванов

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ (16.05.2023)

Anelia Velinova | 31 — 05

Темите във „Феърплей“ по радио БРАЙЛ ФМ: – Остават четири кръга в битката за титлата, а в събота вероятно ще знаем доста повече около нея. Предстои суперсблъсък на върха Лудогорец – ЦСКА, който може да реши много или пък – да заплете интригата още повече. Какво се случи на старта на плейофната фаза в родния футбол? – В Европа чакаме реваншите от турнирите на УЕФА, погледите са най-вече към Милано и Манчестър. Но и в Лига Европа, както и в Лигата на конференциите, не е безинтересно. Наистина ли Базел, който изобщо не впечатли срещу българския ЦСКА на старта на турнира, ще играе финал? – В първенствата из континента имаме вече шампиони на Испания и Италия, почти сигурно и на Англия. Остава развръзката в Бундеслигата, защото едва ли някой има съмнения каква ще е тя във френската Лига 1. – В тениса Григор Димитров отново загуби от Новак Джокович, въпреки че взе сет. А ден по-късно унгарец без почти никакъв опит на това ниво показа, че няма невъзможни неща. Победата му над Алкарас вероятно е сензацията не само на тази година. – Ще се върне ли Матей Казийски да играе за националния тим на България след 12 години пауза? – Лидерът и фаворит за победата в Обиколката на Италия се оттегли заради положителен ковид тест, въпреки че караше като луд в етапа часове по-рано. Още един абсурд, но… такива са правилата. – Плейофите зад Океана навлизат във финалните фази на двете конференции, останаха по четири отбора в НХЛ и НБА. Водещ: Иван Иванов

Любовта, без която не можем

Пламен Сивов – Една октава тишина

Anelia Velinova | 30 — 05

Той е музикант, публицист, поет и изпълнител. Проявява артистичните си способности наред със задълбочени интереси към религия, теология и философия. За любовта към хубавата музика и поезия, за смисъла да правиш изкуство разговаряме с Пламен Сивов от „Точка БГ”. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Пламен Сивов и заедно с Владислав Кацарски ще проведем един разговор, свързан с българската поезия, българското песенно изкуство, творческите ти занимания като известен български бард, автор на стихове, на песни, изпълнител. Ще кажа няколко думи за твоята биография. Ще си говорим на „ти”, тъй като се познаваме отдавна по линия на поетите с китара. Пламен Сивов е роден в град Сливен. Завършил е гимназия с преподаване на чужди езици, след това Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Живял е две години в САЩ, където прави изследване в университета „Джонс Хопкинс“, Балтимор за нестопанските организации в Америка. Пише изследване за Световната банка, за българските неправителствени организации . Директор си на фондация „Покров Богородичен”. Редактор и автор в портала Православие. БГ. Член на Управителния съвет на Световната федерация на православната младеж. Автор на множество статии за българската православна църква, преводач от английски и руски, сценарист на филми. И от 2007-ма година започваш да се изявяваш като поет с китара. 2016 година издаваш първата си стихосбирка, а през 2011 година създаваш с колегите си Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ”. Имате пет албума и твои солови албуми, някои от които си записвал с брат ти Калин Сивов и група „Алегорист”. От тези сериозни занимания с философия, религия, неправителствени организации до музиката, която е едно артистично и доста бохемско занимание, що се отнася до поетите с китара, но не и чак толкова бохемско. Ти лично като автор и като изпълнител, както и групата „Точка БГ”, в която участваш с твоите колеги, постигнахте един доста сериозен професионализъм. Къде си учил китара? Самоук ли си, школувал ли си някъде? Пламен Сивов: Напълно самоук, както и повечето хора в този бранш. От поетите с китара почти нямаме хора с класическо музикално образование. Може […]

Любовта, без която не можем

Проф. Вeра Бонева: Свободата не е дело само на революционерите

Anelia Velinova | 25 — 05

Разговор с проф. Вера Бонева, български историк, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, публицист, експерт по музеология и управление на висшето образование – за богатия си опит и идеите на литературните си творби. Изследователски търсения и проникновения. Димитър Христов: Особено ми е приятно да кажа добре дошла на проф. Вера Бонева – за мене един от водещите специалисти в българското музейно дело, в изследването на Българското възраждане и в други насоки. Мисля, че няма да ни стигне времето за едно цяло предаване, само да изброя книгите, които сте издали, длъжностите, които сте заемали, но все пак искам да кажа някои неща. Завършили сте във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” история и български филология. Това много ме радва. Проф. Вера Бонева: Две равноправни специалности. Мога да преподавам и едното, и другото. Димитър Христов: Те са свързани. Всеки историк и всеки писател го знае. Всеки писател е и историк по някакъв начин, не само на съвременността, но може да бъде автор с историческа тематика, исторически романи или теми от историята. И дори за бъдещето да пише един писател, той пак по някакъв начин третира проекциите на историята и на съвременността. Проф. Вера Бонева: И колкото повече има фактология и плътно знание за миналото, дори и проекциите за бъдещето са някак си по-реалистични и по-убедителни. Димитър Христов: Точно така е. Работи ли сте в Регионалния или тогава Окръжния исторически музей в Стара Загора. Преподавали сте във Великотърновския университет. След това сте преподавали история в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Доктор по история на България, доцент по история на Българското възраждане. Последователно научно развитие, което е изключително важно за областта, в която работите. Проф. Вера Бонева: Ако мога да кажа, че всъщност в моята творческа биография просто всички стъпки са извървяни – от уредник в музея, асистент, старши асистент, главен асистент, доцент. И това в доста пространен срок и човек може да оцени всяка следваща стъпка на кариерата […]

Приемната

Aсен Йорданов – Трънният венец на истината

Anelia Velinova | 22 — 05

„Ние нямаме в момента свободни журналисти.” (А. Йорданов) Разговор със създателя на „Бивол”, разследващия журналист Асен Йорданов, за разстреляните мечти на свободните журналисти. Политици, олигарси, задкулисие. Медиите – инструменти на властта. За безпрецедентните репресии срещу свободата на словото. Христо Петров: Стана практика политици и бизнесмени да тормозят журналисти и граждани със съдебни дела. Завеждането на такива съдебни дела с цел тормоз и оказване на натиск с изявени граждански позиции е един от любимите инструменти на определени политици и бизнесмени в България. Делата-шамари (или на английски slap) срещу журналисти и граждански активисти в България продължават средно около три години. Според анализ, публикуван от антикорупционния фонд „България”, авторите на изследването Лора Георгиева и София Желева, които са и правни съветници във фонда, установяват, че в България са заведени 64 дела в периода 2020-2023 година, като някои от тях продължават повече от 5-6 години. По разгледаните дела за същия период български журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебните зали общо 181 години. Съдебната разправа обикновено протича през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи, както казахме, повече от 5-6 години. Дълбоко смущаващо е, че съдебното преследване се утвърждава като водещ начин за тормоз върху неправителствени организации, граждани и журналисти в България чрез сплашване и финансово изнудване с абсурдни искания. Исканията са с единствената цел заведените дела да сплашат не само медията, но и цялата журналистическа общност и всеки независим глас да бъде смачкан, което води до натиск, смущение и страх да се говори за проблемите със системата в България. Само няколко примера. Делото, което „Лев Инс” заведе в Софийския градски съд срещу медия за 1 000 000 лв., на базата на информация от открити източници и протоколи от заседание на Министерски съвет. Действието на полицията срещу журналиста Димитър Кенаров, който беше задържан и бит, докато отразяваше протести срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през септември 2020 година. А също другият […]

Любовта, без която не можем

Павлина Йосева: Наранената душа никога не оздравява на 100%

Anelia Velinova | 16 — 05

Талантите на Павлина Йосева – Пинчето. „Стиховете идват с вдъхновение, но под напора на вдъхновението невинаги формата е перфектна и трябва човек да седне и да поработи здраво… Наранената душа никога не оздравява на 100%…“ (П. Йосева) Нейната поезия е дълбоко изстрадана, автентична и многопластова. Разговор с поетесата Павлина Йосева – Пинчето за селото, което бавно изтънява, за случващото се отвъд тишината. За творческия процес, словото и пречистващата сила на смеха. Димитър Христов: Добре дошла на Павлина Йосева – Пинче, както си известна в социалните мрежи, преди да научат всичките ти имена и преди да познават добре твоята поезия. Аз си спомням, че преди може би 20-ина или повече години, когато се появиха и нашумяха някои литературни сайтове, твоето име гръмна, защото сред множеството хора, които се опитват да пишат мерена реч, ти показа още тогава, че не си начинаеща, умееш да боравиш със словото. Правиш и класически стих, умееш да използваш хумора, сатирата, самоиронията и, разбира се, и сериозните неща, които разплакват човека понякога. Но да кажа, че си родена в Шумен на 24 май преди немного години. Живяла си в София на улица „Кирил и Методий” и въобще всичко е свързано по някакъв начин с книжовността при теб. Започнала си да пишеш на 8 години. Поезия, разбира се. Много по-рано си се научила да пишеш. Това, което съзирам в твоите стихове, е, че присъства една носталгия по детството, едно връщане към родното, към корените, към семейството – родители, баби, дядовци. Но затова ще говорим по-късно. Завършваш Художествена гимназия в София. Имаше ли някакъв профил в тази гимназия? Павлина Йосева: Не. По-скоро се води гимназия по изящни изкуства. Димитър Христов: И по-късно режисура и операторско майсторство в Нов български университет. Все неща, за които всеки поет би се радвал да ги владее, да познава тези области, защото в поезията помагат много. Работила си в издателство, в чужбина също. Първата ти книга излиза през 2006-та година и следват няколко книги. Ти […]

Любовта, без която не можем

Петьо Вълков – да се огледаш в очите на минувачите

Anelia Velinova | 16 — 05

Между Русе и Букурещ, Цюрих и София… „Запалих се по китарата от приятели на батко. На купони се озовавах под масата и наблюдавах какво прави китариста…“ (П. Вълков) Музиката от различни извори и от различни жанрове. Разговор с Петьо Вълков за това какво е да си поет с китара във време, в което думите са обезценени. Димитър Христов: Добре дошъл на Петьо Вълков, приятел повече от 25 години сигурно. Другар и в изкуството, и в изявите на бардовете, на поетите с китара още във времето, когато прохождаше това движение на бардовете, и когато почнаха да се увеличават фестивалите в България за поети с китара. Ще ми се най-банално да започнем с това – откъде си, от какво семейство си? Как се случи така, че се захвана с музиката, че животът ти върви вече много години с китарата в ръка? Петьо Вълков: Откъде съм е един от най-интересните въпроси. Тръгнал съм от Айтос, роден съм там. В момента родната ни къща е на Емона. Баща ми, дядо Димо, да е жив и здрав, имаше голям мерак да живее сред природата. Като се пенсионира като миньор, отиде да работи на пътя Иракли – Емона. Живя по бунгала, по фургони и накрая направи една фамилна къща. Иначе живея в момента между Русе и Букурещ, Цюрих и София. Димитър Христов: На Моста на дружбата между Русе и Букурещ. Петьо Вълков: Там нямаш право да спираш. Дори не ти разрешават да вървиш пеша. Димитър Христов: Пешеходци не пускат ли вече? Петьо Вълков: Няма място, опасно е. Димитър Христов: Защото ние сме се качвали с теб като пешеходци на ферибота Видин – Калафат. Петьо Вълков: Може би на Видин – Калафат мостът е нов и има място за пешеходци. Запалих се по китарата от приятели на батко. На купони се озовавах под масата и наблюдавах какво прави китариста. Димитър Христов: Но не си ли учил в музикална академия? Петьо Вълков: Кандидатствал съм в музикалното училище, само че в […]

Nelli

Асеманиевото евангелие

България и Балканите: страсти и действителност

Спортно Шоу „Феърплей“ (30.05.2023)

Спортно шоу „Феърплей“ (23.05.2023)

Спортно шоу „Феърплей“ (16.05.2023)

Пламен Сивов – Една октава тишина

Проф. Вeра Бонева: Свободата не е дело само на революционерите

Aсен Йорданов – Трънният венец на истината

Павлина Йосева: Наранената душа никога не оздравява на 100%

Петьо Вълков – да се огледаш в очите на минувачите

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter