фотография

Александра Ивойлова се изявява в различни области на изкуството – като магистър по пиано в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а впоследствие камерна певица (специализирала в Париж, издала е компактдисковете „Барокови арии и песни“ и „Отражения“), с илюстрации, художествени и фотографски изложби (фотохайга), с поетични публикации в наши и чужди издания. Публикува литературна и музикална критика, отзиви за изложби, есета, фрагменти, епиграми. Членува в Български ПЕН център, Международно дружество „Елиас Канети“, Съюз на българските журналисти, World Haiku Association (Япония), Europoesie – UNICEF. Разговаряме с Александра Ивойлова как всеки миг чрез хайку и чрез фотоапарата може да се преживее като чудо. Владислав Кацарски: Много се радвам, че си при нас в студиото след толкова време. То не бяха пандемии, то не бяха чудесии. Както се казва, добре, че сме цели, живи и красиви. Александра Ивойлова: И аз съм много щастлива да бъдем заедно. Владислав Кацарски: Хубаво е, че си тук. Ти не спря да работиш през това време и всичко, до което се докоснеш, става златно или прави чудеса. Сега ще ни разкажеш за един фестивал, но преди това за заниманията ти с фотография. Много те моля сподели за тази магия и защо онзи ден не беше с фотоапарат? Александра Ивойлова: Така се е случило. Това е едно мое ново пристрастие от 2016 година и е продължение на любовта ми към рисуването. Аз съм дъщеря на художник, светла памет на моя баща Сергей Ивойлов. Тази година честваме 100-годишнината от рождението му. Цял живот съм била в обсега на неговото жизнелюбиво изкуство, той беше много слънчев човек. А откакто хванах  в ръка фотоапарата, виждам много повече детайли, които са ми убягнали до този момент. Пиша хайку, много често сравняват хайку с фотография. Така всеки един миг чрез хайку и чрез фотоапарата може да се преживее като чудо. Това е моята любов.  Владислав Кацарски: Дотам ли те е обзела, че си в състояние да скочиш пред идващия влак, за да снимаш това, което ще изпуснеш, когато отмине той? Александра Ивойлова: По никакъв начин няма да скоча пред влака. В много обикновени неща има интересни моменти, просто трябва да ги погледнеш по друг начин. Много обичам да си играя със светлината и сянката и цялата изложба, с която участвах на фестивала, […]