Величка Драганова: Тишината изостря зрението – тъмнината изостря слуха

„Искам с всички организации на и за хора с увреждания да си партнираме, а не да се конкурираме.” (Величка Драганова)

Величка Драганова е председател на Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ), организация с традиции в грижата, застъпничеството, обучението и рехабилитацията на хора с двойно сензорно увреждане. 

В своята работи тя винаги се ръководи от принципността, хуманността и справедливостта.

Разговаряме за проблемите, които вълнуват в момента хората с увреждания, членуващи в Национална асоциация на сляпо-глухите в България, за спецификата в общуването с тези хора и за дейността и предизвикателствата, които среща организацията. 

Владислав Кацарски: Как се случи така, че се озова на тази ръководна длъжност? 

Величка Драганова: Първо искам да благодаря на вашия екип, че давате възможност да участвам в предаването ви, а това е особено важно за НАСГБ. Много малко хора са запознати с характеристиките и спецификите на сляпо-глухотата.

Открих съществуването на тази организация в далечната 2007 година, когато бях на курс за обучение по начална компютърна грамотност в Националния център за рехабилитация на слепи. Тогава почувствах, че мога да намеря подкрепа и да общувам с хора като мен. Същата година бе учредена 26-тата структура на териториалната организация на гр. Плевен. До 2017 година бях неин председател. След завършването на висшето ми образование, по покана на г-н Димитър Парапанов – тогавашен председател на асоциацията, започнах работа като юрисконсулт. Срещнах разбиране и подкрепа, което още по-силно ме мотивира да работя в посока на защита на правата и законните интереси на хората със сляпо-глухота. Веднага след кончината на преседателя, по решение на УС, поех управлението на асоциацията.

Владислав Кацарски: Късно ли ослепя и как се случи този дефицит на слепота и глухота?

Величка Драганова: Родена съм глуха, със 70% загуба на слух, а ослепях на 33 години. Ползвам слухов апарат. Загубата на зрение беше тежко изпитание за мен, но моят втори живот започна от Центъра за рехабилитация на слепи в гр. Пловдив, а по-късно и с включването ми в НАСГБ, където работя за правата на сляпо-глухите хора и това ми носи вдъхновение и мотивация за живот. Имах мечти, една от тях беше да завърша „Право” и сбъднах тази мечта, въпреки проблемите, които ми създаваха глухотата и липсата на зрение. Аулите и залите в университета са с лоша акустика и бях принудена да премина на самообучение.

Владислав Кацарски: В асоциацията на сляпо-глухите имате повече специалисти с висше образование, отколкото в Съюза на слепите.

Величка Драганова: Не мога да направя точна преценка за образователния ценз на хората в двете организации и не съм проявявала любопитство. В нашата асоциация хората са с добро образование, но 3-4% са с по-ниска степен на образованост. Около 60%  са със средно професионално образование, а към 40%  – с висше. 

Хората с двойно сензорно увреждане се нуждаят от повече внимание, разбиране, старание в общуването, поради спецификата на дефицитите им. Тези хора са не по-малко способни от всички останали участници в обществения живот. Те са твърде стриктни и старателни в изпълнението на поставената задача. Националният център по рехабилитация на сляпо-глухите помага много за тези успехи и реализация.

Владислав Кацарски: Националният център по рехабилитация на сляпо-глухите  различен ли е от центъра за късно ослепели в Пловдив? 

Величка Драганова: Да. През далечната 2004 година в Пловдив е учреден Национален център за рехабилитация на сляпо-глухи (НЦРСГ) на името на сляпо-глухата американка Хелън Келър, която е удостоена с множество отличия от различни държавни ръководители и институции. Това е много специфичен център и единствен по рода си в България. Другаде няма такъв, специалистите са предварително обучени за работа с хора със сляпо-глухота. Учреден е от г-н Димитър Парапанов с персонал от 4-5 човека – преподаватели по компютри, мобилност и ориентация, зрителна рехабилитация, психологическа подкрепа, начална компютърна грамотност, брайлово четмо и писмо, обучение за ползване на телефони, таблети, лаптопи и т.н.

Владислав Кацарски: Разкажи ни за вашите структури в страната и какво е необходимо на човек със сляпо-глухота, за да живее нормално?

Величка Драганова: НАСГБ има 24 структури в страната. Води се активен организационен живот по места, който леко стихна по времето на пандемията и ограниченията, които тя наложи не само за нас, но и за цялото общество.

За един сляпо-глух човек е много важна психологическата подкрепа, особено в условията на пандемия и рестрикциите, които налага. Тази подкрепа могат да получат в Националния център по рехабилитация за сляпо-глухи, защото там разговаряме за проблемите, даваме алгоритъм за решаването им и мотивация човекът с двойно сензорно увреждане да продължи пълноценно живота си. Социалните контакти са от особена важност за запазване на силата на духа.

Владислав Кацарски: Човек отива в специализирана организация за две неща: да намери хора като него, за да има пълноценен контакт и да потърси помощ и подкрепа. Какво може да намери при вас?

Величка Драганова: Някои от потребителите и в настоящия момент идват за пореден път, но онези, които ни посещават за пръв път, се срещат още в самото начало с мен. Разговарям с тях, споделям моменти от моя живот, давам надежда, позитивирам. След разговора ни, насочвам към специалист психолог. Много от хората споделят, че не се чувстват свободни сами да взимат решения за живота си, тъй като са обсебени от близките си, които им натрапват как да живеят. Развиват се психо-емоционални зависимости в семейството, които ограничават сляпо-глухия човек. При нас се чувстват свободни и когато напуснат центъра, не губим връзка, а общуваме чрез телефонни разговори, имейли и онлйн срещи. Щастлива съм, че можем да споделяме проблемите си и да се подкрепяме.

Владислав Кацарски: Разкажи ни за трудностите, които превъзмогва организацията.

Величка Драганова: Още с постъпването ми на работа като юрисконсулт, основната цел за мен беше да се съсредоточа в дейността по места и на централно ниво. Вниманието ми изцяло беше отправено към строежа на центъра, след това се насочих към европейските и световни структури на сляпо-глухите хора. Търсех всичко, което мога да приема като опит и да го споделя с моите братя по съдба. Тежко е да си сляп и глух, тежко е да поставиш основата на такава организация и още по-тежко е да продължиш напред.

Малко са членовете на асоциацията към момента, но разчитам на сродните ни организации, които са ни помагали и се надявам да обхванем повече хора. Искам да се обърна към всички тях, поели пътя по защитата на правата на хората с увреждания  – нека не се възпрепятства правото за членство на никой човек.

НАСГБ, за да съществува и да бъде национално представена, е необходимо да има 400 членуващи, от които 55% лица с увреждания, 45% – лица без увреждания. Не съществува критерий за административно покритие.

Владислав Кацарски: Държавата България има смешни, да не кажа куриозни и още по-тежката дума – идиотски критерии. Тя не може да намери все още начин да финансира БРАЙЛ ФМ – радио, което обучава и работи за хора с увреждания.

Величка Драганова: Искам с всички НПО-та на и за хора с увреждания да си партнираме, а не да се конкурираме.

Владислав Кацарски: Задължително е да стане така и дано ни слушат сродните организации. Неведнъж сме изразявали тази позиция – партньорството е важен фактор, за да се случат промените, които ще направят живота на хората с физически дефицити по-лек. В това партньорство не е добре да има хора с болни амбиции.

Има ли нещо, което забрави да ни кажеш?

Величка Драганова: На асоциацията предстои общо събрание на Европейския съюз на сляпо-глухите, което ще се проведе в Брюксел. След това следва общо и изборно събрание на Световната федерация на сляпо-глухите, което ще бъде в Кения. Оглавявам изборната комисия и Световната федерация поема разноските, за да присъствам там.

Забелязвам в ЕС в какъв синхрон работят всички организации на и за хора с увреждания. Там, особено в Испания, организацията на сляпо-глухите сякаш се е сляла с тази на слепите.Владислав Кацарски: За да се случи това, трябва възпитание, култура, интелект, толерантност – неща, които липсват на нашата географска ширина. Докато има болни амбиции, нещата няма да се решат. В Съюза на слепите е популярно да отстраняваме добрите специалисти, за да не засенчат ръководителите. Привърженици сме на диктаторите, но идват млади хора с по-широки възприятия. Водата ще се избистри.

Водещ: Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova