Величка Драганова: Тишината изостря зрението – тъмнината изостря слуха
„Искам с всички организации на и за хора с увреждания да си партнираме, а не да се конкурираме.” (Величка Драганова) Величка Драганова е председател на Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ), организация с традиции в грижата, застъпничеството, обучението и рехабилитацията на хора с двойно сензорно увреждане. В своята работи тя винаги се ръководи от принципността, хуманността и справедливостта. Разговаряме за проблемите, които вълнуват в момента хората с увреждания, членуващи в Национална асоциация на сляпо-глухите в България, за спецификата в общуването с тези хора и за дейността и предизвикателствата, които среща организацията. Владислав Кацарски: Как се случи така, че се озова на тази ръководна длъжност? Величка Драганова: Първо искам да благодаря на вашия екип, че давате възможност да участвам в предаването ви, а това е особено важно за НАСГБ. Много малко хора са запознати с характеристиките и спецификите на сляпо-глухотата. Открих съществуването на тази организация в далечната 2007 година, когато бях на курс за обучение по начална компютърна грамотност в Националния център за рехабилитация на слепи. Тогава почувствах, че мога да намеря подкрепа и да общувам с хора като мен. Същата година бе учредена 26-тата структура на териториалната организация на гр. Плевен. До 2017 година бях неин председател. След завършването на висшето ми образование, по покана на г-н Димитър Парапанов – тогавашен председател на асоциацията, започнах работа като юрисконсулт. Срещнах разбиране и подкрепа, което още по-силно ме мотивира да работя в посока на защита на правата и законните интереси на хората със сляпо-глухота. Веднага след кончината на преседателя, по решение на УС, поех управлението на асоциацията. Владислав Кацарски: Късно ли ослепя и как се случи този дефицит на слепота и глухота? Величка Драганова: Родена съм глуха, със 70% загуба на слух, а ослепях на 33 години. Ползвам слухов апарат. Загубата на зрение беше тежко изпитание за мен, но моят втори живот започна от Центъра за […]

