Михаил Григоров – в началото и после

Михаил Григоров е инженер и вълнуващ лирик, журналист от в-к ”Българска армия”, автор на стихове, есета, пътеписи, проза и анализи. 

Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

Тематиката и посланията на неговите стихове варират широко: през интерпретиране на традиционни философски, социално-политически и религиозни категории за живота и смъртта, бедността и богатството, грозното и красивото, до интимни фрески на страдащата поетова същност – влюбена, непримирима, ранима, тържествуваща, сливаща се с вечността.

Ще чуете разговор с Михаил Григоров – поет, който със своето писмено слово поддържа живи въглените на родния език, културните традиции и богатата ни история. 

Димитър Христов: Михаил Григоров е много талантлив поет. Пише ярка българска поезия, която търси родовите корени, историческите моменти, трудни за българския народ и нравствените проблеми днес, които вълнуват всеки българин.

Не малко години се занимава и с журналистика. Отразява по един категоричен начин действителността не само каквато е, но и каквато бихме искали да бъде.

Ще чуем негови стихове от стихосбирката „Езически празник”. Очакваме и неговите нови книги.

Ти не си филолог. Как овладя българското стихосложение?

Михаил Григоров: Аз съм инженер по образование. С настъпването на прехода и падането на Берлинската стена, реших да пробвам с дейности в бизнеса, но не се получи. От поет бизнесмен не става. И поезията не е бизнес.

Владислав Кацарски: Имаш ли обяснение защо българският народ онемя и ослепя?

Михаил Григоров: Да се запитаме първо, защо българинът престана да мисли? Защо забравихме думата „съзерцание”? Някога големи поети, учени и философи са съзерцавали вселената и са правили открития. Коперник не е летял с космически кораб, нито Галилей, за да видят, че Земята се върти и не е плоска. Те са съзерцавали, а това не е пасивна мисловна позиция. Съзерцавайки, човек наблюдава и мисли. В резултат на глобалните процеси и модерните технологии, качеството на мислене  и коефициентът на емоционална интелигентност спаднаха. Българинът днес реагира по-първосигнално, отколкото някога.

Димитър Христов: Имаш семейство, отдадено на литературата. Ася Григорова, съпругата ти, е много талантлива поетеса, блестящ преводач на поезия и проза. А ти като поет присъстваш духовно в горещите точки на съвремието.

Михаил Григоров: Няма как, ако си поет,  да не знаеш какво се случва там, където загиват хора. Загиват ли хора, означава, че се извършва престъпление. Бил съм в Сирия, преди да стане наистина горещо. Съсипаха красива държава. Невероятна страна с добри хора. Близкият изток е много красив. Древност, култура, паметници, дърво на 800 години. В скален манастир, където се грижат за сираци, ни изпяха песен на арамейски език. Езикът на Христос! Красив и добър свят, но вече разрушен.

Владислав Кацарски: Писал ли си текстове за песни?

Михаил Григоров: Имам 2-3 стихотворения, които съм написал, а също и музиката към тях. Сам  ги пея на китара, но не съм добър китарист.

Владислав Кацарски: Писал ли си друго, освен поезия?

Михаил Григоров: Писал съм есета, пътеписи и анализи. Публикувал съм единствения ми разказ във в-к „Слово”.

Владислав Кацарски: Как живеят двама поети под един покрив?

Михаил Григоров: С Ася ни ожени поезията. Имаше много писателски двойки в Съюза на писателите, които често се развеждаха. Когато се оженихме, ѝ казах: „Ти си журналист, аз съм инженер. За поезия няма да говорим.” Поставихме нещата на реална основа. Поезията никога не се е намесвала в нашите взаимоотношения. Всеки върви по своя писта.

Ще ви прочета две стихотворения:

ЛЮБОВНИ ПОКАЗАНИЯ

 Бял лист и чаша, и жена случайна,

мансарда, свещ запалена и нощ…

Това е на неволите ти краят,

това е най-престъпният разкош.

Разкошът да живееш във колиба,

да се събудиш сам на сутринта

и само мъничката черна фиба

да бъде улика след любовта.

Да не запомниш краткото й име,

да си щастлив и от това, че дишаш.

И да започнеш, без да искаш, в рими

любовни показания да пишеш…

И още едно стихотворение. Казва се

„Строежът на света”.

Поезията е в строежа на света.

Тъй както атомът – в дървото и метала.

И трудно могат да я разчетат,

да я покажат във научна зала.

Поетът е химикът и пещта,

и огънят, и оня взрив космичен,

избухнал в дълбините на нощта,

от всички земни взривове различен.

Преди да стане стих, материята се разпада.

Тогава всичко във поета страда.

Още стихове, прочетени от поета Михаил Григоров, ще чуете във файла ТУК.

Водещи: Владислав Кацарски и Димитър Христов

Написано от Anelia Velinova