ЮЗУ „Неофит Рилски”

С доц. Светлана Христова, социолог, изследвател и преподавател във Факултета по изкуствата в Югозападния университет „Неофит Рилски”, поетеса, разговаряме за културологията като наука и какво се случва с българския творчески живот, за българската култура и за традициите, за връзката между изкуство и наука и как изкуството води до ново развитие в науката и дава диагноза там, където науката не успява.  Димитър Христов: За мен е голямо удоволствие, че наш гост е доц. Светлана Христова. Аз съм Димитър Христов, но не сме роднини, просто съвпадение на фамилиите.  Светлана Христова: Няма конфликт на интереси. Димитър Христов: В културата конфликтът на интереси също се проявява, но това не е обект на нашия разговор. Тъй като се познаваме от много години, можем да си говорим на ти. От много години работиш в Югозападния университет „Неофит Рилски”, където си доцент по социология на културата, по културна антропология. Светлана Христова: Визуална антропология също.  Димитър Христов: За мен е много интересно, че в Югозападния университет се разви тази област. Мисля, че и благодарение на теб, на твоите усилия и на желанието ти да пътуваш постоянно от София до Благоевград и пълноценно да участваш там и в преподавателската, и в научната работа. Но преди това си работила в Института по култура.  Светлана Христова: Той беше с двойна принадлежност – към БАН и към Министерство на културата. В този институт се бяха концентрирали хора, които впоследствие се оказаха неудобни, а много скоро след това, след 10 ноември заеха ключови позиции и дори оглавиха държавата. Ето така понякога животът поднася големи изненади. През 1995 година бях правила интервю с английския  професор по културна антропология и философия Ърнест Гелнър, който е от чешки произход. Той беше един от съветниците на създателя на „Отворено общество” Джордж Сорос. В това интервю той каза: „Никой не предвиждаше тези главоломни промени, които ще настъпят през 89-та година. Никой не можеше да си представи, че Съветският съюз, от когото всички толкова трепереха, ще се окаже колос на глинени крака, че толкова бързо ще настъпят промените, […]