салове

“Корабът е на безопасно място в пристанището, но той не е построен за това. “                                      Грейс Хопър Никога не съм пътувала с кораб, а и на моята възраст едва ли ще ми се удаде този случай. Не е въпросът в превозното средство, а по-скоро в смелостта да напуснеш зоната си на комфорт, онази удобна каюта, която  осигурява топлата постеля или приспивното клатушкане при ясно време. Дори екстрмните гледки на прокобния океан (при вълнение) можеш да украсиш философски, ако се усещаш защитен и вързан здраво за някой подходящ чарк на палубата. Къде, обаче, отива цялото удоволствие на приключенеца?! Тази сигурност и този адреналин може да се осъвместят, примерно, когато си включиш подходящо видео, a към него прибавиш  я Вагнер, я друг кармично-драматичен композитор… Да, ама не е същото! Корабите са идея, кауза и мистика едновременно. Те са “обходният подарък” на всяка фантазия. Можеш да чуеш русалки, да пресечеш екватора, да спуснеш нежна лодка към острова на любим, да водиш бордовия си дневник с великодушието на мъдър всезнайко… Kak да постигнем естетическия и духовен баланс, който ни държи вдъхновени и търсещи, трескави, но не безогледно отривисти, особено щом сме прекрачили физическата необятност на младостта? Как да “освободим” свободата си от предразсъдъците на разочарования и провали и пак да следваме маяка на същността си? Няма вечен двигател, както и няма универсално предписание за игнориране на страха от нови начинания и пътища… Сещам се за барон Мюнхаузен, който измисля начин да пребори гравитацията и сам да се издърпа от блатото. Казвам си понякога, че с малко повече упоритост и ловкост на ума, човек има сили да обърне посоката на съдбата. Доколко авантюра, късмет и доколко вяра и кураж за това, което оценяваме като свое призвание?… Изобщо, […]