Ренесансовият принц на поетите Пиер дьо Ронсар – с българско потекло
„Предците ми дошли са от една държава, Где Дунавът студен край Тракия минава. Отвъд Унгария е тя….” (Елегия 16, Пиер дьо Ронсар) Разговаряме с Лилия Панова, лекар, поет и преводач, за българската следа в Европа – за Пиер дьо Ронсар и за неговата поезия. Владислав Кацарски: Днес ще си говорим за културните следи на България в Европа или за поезията като мост и средство за съхраняване на любовта. Анелия Велинова: И кой може да живее без любов. Този, който живее без любов, живее под земята. Но достатъчна ли е само любовта? Владислав Кацарски: Заедно с нашата гостенка поетесата д-р Лилия Панова ще се опитаме да навлезем в тези ягодови полета, и понеже Лилия Панова е лекар, няма как да не стане въпрос и за медицина. С тези мои думи се изчерпва историческият принос към експозето на това предаване. Сега вече мога да кажа добър ден на Лилия Панова. Здравей. Лилия Панова: Благодаря за поканата. Владислав Кацарски: Истината е, че за първи път след Димитър Христов ни гостува такъв значим преводач на поезия. Анелия Велинова: И самата тя поет. Сега ще ми позволиш да те представя. Доктор Лилия Панова е родена в град Стражица. Завършва медицина през 1984 година. Работи в София от 1992 година като педиатър. Специализира детска психиатрия, неврофизиология и ревматология в Университетска болница в гр. Тур, Франция. Член е на Съюза на българските писатели, член е на Международния съюз на лекарите-писатели, заместник-председател е на Българския клуб на лекарите-писатели. Нейните стихосбирки „Това от птиците го знам” (1996), „Път през миража” (2000), „Мощите на светлината“ (2007) са получили три национални литературни награди. Нейни стихотворения са публикувани в много български вестници, алманаси, антологии, а също в „Муза Медика” в Нюрнберг, ”Mюр дьо Поези” в Тур, Франция, в списание „Мандрагорас” в Атина. Тя е автор на единствената двуезична книга, посветена на Принца на френската ренесансова поезия – Пиер дьо Ронсар и в книгата се съдържат нейни лични изследвания на българските […]
