Мария Илиева – поетеса на любовта
Тя пише на три езика за болката от невъзможната любов. Специалист е по български, немски и испански език. Носител е на Национални литературни награди. Разговаряме с поетесата Мария Илиева за дебютната ѝ стихосбирка „Няма път, нито време до тебе”. Димитър Христов: Казвам добре дошла на Мария Илиева, поетеса, която наскоро имаше своя дебют със стихосбирка, но още преди него е носител на Национални литературни награди за стихове. Специалист по няколко чужди езика. Уникалното е, че пише на български, на немски и на испански. Тези три поетически традиции са много богати. Освен това преподаваш. По какво? Мария Илиева: Сърдечно благодаря за поканата. Цял живот съм преподавала, а немски и испански език в последните малко повече от две години преподавам в езикова школа „Интелект” и български за чужденци, което е страхотно предизвикателство и голямо удоволствие за мен, защото така поглеждам майчиния си език през очите на немскоговорящи и испаноговорящи, португалоговорящи. Миналото лято преподавах български език на бразилци през португалски език. Димитър Христов: Това приключение в различни езикови пространства и тази еквилибристика с различни езици е крайно интересна за поета, който борави със словото, с мелодиката на езика, с римите, тъй като виждам, че в твоите стихове има римуване, има и класически форми. Как излезе тази стихосбирка, защото за младите автори често пъти това е един праг, който може да ги препъне, да забави техния дебют или да им даде някакъв старт? Мария Илиева: Как излезе ли? Много интересен въпрос. Аз започнах да пиша на 9-10 годишна възраст, но никога не е било целенасочено, никога не съм събирала нещата си. И това продължи някъде до студентските години, там се губят последните мои стихотворения, които така и не пазя. И 20 години по-късно стана някакъв взрив, в резултат на който за около три години написах 250 неща. 60-70 от тях на испански, около 50 на немски и останалите на български език. Нямах никаква идея да издавам стихосбирка, да участвам в конкурси. Тази идея дължа на две мои много […]
