"Песен за човека"

Случката. Тя случката станала в с. Баня. Спомняте ли си подобното изречение? Ако не си го спомняте, да ви подскажем. „Тя случката станала в с. Обнова“. Така започва Вапцаровата „Песен за човека“. Но преди да започне този разказ, нека предупредим: ако не можете да понасяте чуждо мнение; ако си падате по следване на догматични ръководители; ако мислите, че всяко мнение, различно от вашето, има за цел разрушаване – не четете по-долу. Но понеже знаем, че няма да се съобразите с „преди употреба прочетете листовката“, сме длъжни да ви предупредим. Този материал ще изостри злобата ви до степен разстройване на нервите. Ако прецените, че можете да си го позволите, започнете. И така, случката станала в с. Баня. Там, на 11 ноември, се събрали две регионални организации на Съюза на слепите. Защо са се събрали и какво са си приказвали хората до преди случката, за която ще разкажем, не е важно. Важното е, че на вечерята възникнал председателят Васил Долапчиев. И като възникнал, решил да тегли едно малко, съдържателно и изпъстрено с назидателен тон слово. От ония менторско-авторитетните, целящи да смразят слушащите, и да ги убедят в по принцип неимоверните грижи, които Съюзът на слепите полага за своите членове, а те, неблагодарниците, нехаят. Не само че са неблагодарни, но са и безотговорни. Вече 22г. по села и по паланки Долапчиев ораторства в този стил. На места, където е нужно по-убедително внушение, блъска по бюрото като Никита Хрушчов и, казано честно, му се получава. Защото има кой да го търпи. Не можем да отречем манипулаторските способности на председателя Долапчиев. Благодарение на тях и на политиката на държавните институции вече толкова години Васил Долапчиев оцелява. На словото му на вечерята в с. Баня (и там, както из други градове и села) той разказал случката за шестимата неблагодарници, които били назначени на работа, след като […]