Как да разпознаем и да се предпазим от негативната нагласа на токсичните хора. Аспекти на границите, които поставяме, за да ги държим на разстояние. Корени на негативизма и механизъм на агресивното поведение. В студиото: Владислав Кацарски, Анелия Велинова, Иван Ралчевски, Катя Андреева
Специалистът по личностно развитие Д. Кръстев за нагласите и тенденциите в общуването: „Не искам да съм прав, а искам да съм правилен.“ Как да решим проблема в социален план? или Как да решим проблема поотделно за всеки от нас? „Има два подхода: когато имаме някакви недостатъци и робуваме на погрешни информационни схеми, единият начин е да получим бързо удовлетворяване на нашите потребности или слабости…“ Водещ на „Приемната“: Владислав Кацарски
“О, приятели мои! На света няма приятели!” – казал го е Аристотел. Друг вариант на негова мисъл по същата тема е: “Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.” Може би и вие, както и аз, сте си задавали въпроси, относно валидността на приятелството. Чия валута е то? На сърцето и споделянето, на взаимната изгода, на доверието или на това да привикнеш с друго човешко същество. Да го разбираш, да се смеете заедно, да отгатваш тъгата му и да му помагаш да се лекува от нея… Да споделяш и своята гледна точка и да търсите заедно поведенчески механизми, които да го омиротворят. Ако се е поддал на афекти, способни да размият границите на доброто и злото, да го прегърнеш и с тази прегръдка да влееш хуманния пулс на своето сърце в неговото… Да, можем да избираме приятелите си, но едва ли допускаме особено близо и бързо новите си познати до крепостта на своята същност, когато сме преминали 40-те. Опитът ни е научил и, както казва Никола Шамфор: “ Дворцово приятелство, лисича чест, вълче общество.”. На мен поне ми се е случвало, а щом е така, предполагам на повечето от вас, да се доверявам безрезервно на приятели, а после да дочувам странно ехо зад гърба си по свой адрес от същите тези приятели… “Процесът е взаимен”, съм си казвала обикновено. Може би аз съм допринесла за натрупана обида, която трябва да е причина за този пълен обрат! Не, простотата грешка на младостта, че доверието и всичко – всичко за приятеля (без натякване и разтакаване), ще направи климата на споделяне най – благотворен, е златната среда, в която можеш да се превърнеш в даденост за другия. Обикновено не споря. Научих се че безследното разстояние от тези хора е най – доброто лекарство. Понякога нивото оказва решаващо влияние. Няма как да обясниш, а и […]
“…Като всички хора от Библиотеката на младини пътешествувах; странствувах по следите на една книга, може би каталога на каталозите; сега, когато очите ми едва разчитат това, което пиша, аз се готвя да срещна смъртта на няколко левги от галерията, където съм се родил…” из “Вавилонската библиотека”, Хорхе Луис Борхес Посягам към есето на Борхес отново, след няколко години, с усещането да открия тази малка словесна формула – моя унесен лабиринт, за да ме укрепи, но и за да го споделя с вас. Безкрайността, отразена в двойните огледала и полираните повърхности на лавиците – този хаос, от който възниква подредбата… са спиралите на съзнанието в търсене на ключа. Ключа на общуването. Само Вселенският разум е наясно накъде и защо водят тия безконечни стъпала и извити стълби, по които тичайки се разминаваме, а понякога унили приковаваме поглед в търсене на надеждата за взаимност и разбиране. Там, сред лавиците на неизброими книги, в някоя симетрична галерия, непременно съществува и моята книга на истина, която ще дари просветление на духа ми, ала пространствата са непредсказуеми и мълчаливият библиотекар е останал безпаметен в тъмната стаичка за отходно място. Комуникацията изисква думи и изразяване, а ставаме все по – вглъбени в своята несигурност, че ще открием оригинала, а не някое подвеждащо копие на истината. Борхес пише и за онези тълкуватели, търсещи Оправданието сред същината на Библиотеката. Дали то би послужило като демагогия днес, когато каламбурите на нашия технически век добиват нелицеприятния вид на мултикултурен разпад?! Хомо сапиенс се превръща в модел – винтидж. Някакъв приспособен и хладнокръвен алтруист маца по таваните на същата тази Библиотека лозунги за демокрация, които трудно разчитаме долу в низините. Вратовете ни са заети да следят новите директиви, провиснали като дамоклев меч над архаичния индивидиум. Авторът на есето е предусетил онази йерархична подредба: в по – ниските етажи книгите са разбираеми, ала […]
Брайл ФМ
Първи медиатор
play_circle_filled
01. Cyborgphunk
Grover Crime, J PierceR
play_circle_filled
02. Glitch city
R. Galvanize, Morris Play
play_circle_filled
03. Neuralink
Andy Mart, Terry Smith
play_circle_filled
04. Chemical happyness
Primal Beat, Kelsey Love
play_circle_filled
05. Brain control
Grover Crime
Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева
