Моят град и неговите въпроси
“Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре! Важното е да задаваш въпроси.” Алберт Айнщайн Изхвърчах от студения рейс да се метна на трамвая на път към Университета. Софийския, разбира се. Той е първият и единствен в България. За мен най-вече, защото едвам влязох и ми остана единствен. Та се шмугнах покрай олюпения дувар на Пионерския Дворец – Семинарията. Смениха й името, отдавна. Сега готвели по европейски проект нова смяна на името, което да съответства на глобалните тенденции в световната икономика: Комплексен духовно-състезателен сервизен и зелен (не може без екология!) център. Вътре в двора на Семинарията отдавна има всички необходими съоръжения и оборудване за кандидат-духовните ни пастири: сериозен автосервиз със спирачки-накладки-тенекеджийство и боядисване с изпичане – всичко на едно място; има и тенис кортове с ВИП зона. Има дори и кокетна църква – семинария е все пак, сватби и кръщенета практикуват. А семинирастите при благоприятно време могат да берат лайкучка и коприва около разрушения и буренясал театър – предстои концесия и изграждане на детска площадка с пързалка за боговъзпитание. Евалла на Духовенството, стъпило е здраво на земята родна! Трамваят изскрибуца жално и спря. Всред гората, на стръмното, точно преди завоя на спирка Вишнева. Ватманката нещо ръчкаше в кабината и, докато се усетим, се оправи и тръгнахме по нанадолнището, но пак спряхме. Тогава забелязах на металната табела под електронната информация, че спирката е Улица „Вишнева“ . А дървената кокетна къщичка, върху която някога беше изписано Спирка „Вишнева“, стоеше в недоумение какво са направили с нея – уж смениха покрива, измазаха, потегнаха, но ѝ отнеха името – Вишнева… Може би така е по-правилно… Спирката да носи името на Улицата, която носи името на къщичката със спирката. Единствената в София, в това време на закривне на трамвайни линии и закриване на спомени и памет. То и вишни вече няма из Лозенец. Последните ги изсече Маринела – жената на оня простак, милионер-месар, дето му […]
