С ухание на френски парфюм и руски барут.
Бях започнал да пиша седмичния си материал като пред сезонен анализ за българското Черноморие и горчивата съдба на нашенеца, решил да тръгне на море през лятото. Изведнъж съобщение по радиото за война в Украйна. Руско нападение. Отново тези руснаци. А материалът беше за българското Черноморие и извратения модел на хотелиерството – основно с руско финансово участие. И как без един изстрел (игнорираме разстреляните тъмни субекти от бандитския грабеж), доскоро хубавото ни Черноморие беше предадено, обладано, разпарчатосано и здраво опаковано като бетонна матрьошка. Както винаги са ни виновни руснаците, или американците, но най-вече Държавна Сигурност и лошото време. Времето действително е такова лошо, най-вече за руснаци и украинци, лошо за Москва и за Киев, лошо и за Европа. Защото когато има война, страдат най-много обикновените хора, а не политици или генерали. А на война миришеше от 2014-та, и особено от последните два месеца. Миришеше в Брюксел, смърдеше от Москва и вонеше от Вашингтон. Флаконите със скъпия френски политически парфюм на Макрон не можаха да прогонят зловонието на барут и руска водка. В НАТО и Европа паркетните политици се правеха на глухи за стона, който идваше от Донбас и Киев, надменно си затвориха очите под свистящата руска нагайка от тревожни послания и гневни предупреждения за нарушен военен баланс в Европа и права на руснаци в Украйна. Воплите от Киев за повече европейска помощ отскачаха от стъклените стени на Европарламента и се връщаха с неопределени обещания за най-строги санкции срещу Русия и пълна евро-НАТО подкрепа на Президента Зеленски. Надменното отношение на Брюксел беше такова и към Москва. Този демонстративно пренебрежителен водевил се дирижираше от Вашингтон, където Байдън обяви Минското Споразумение за булшит. Конкретните предложения на Путин към НАТО и ЕС за разрешаването на кризата в Украйна в духа и задълженията от Минск ,бяха стъпкани и захвърлени в коша с непраните дрехи. Украйна и НАТО Страховете в […]
