Михаил Кърлин

От време на време действителността изглежда толкова изкривена, че с право човек възкликва „това не може да бъде“. Но може. Когато бях малък и четях за нереални събития, си мечтаех да попадна в такива ситуации, за да изживея тръпката, ужаса или страха (ако щете) от тяхното случване. Но за какво ли не си мечтае едно дете! Сега в последните тридесет години реалността така ме връхлетя, че и аз като бедната Алиса от Страната на чудесата възкликвам: „Понякога ми се случва да повярвам в седем невъзможни неща преди закуска!“ Бих добавил само „още преди закуска“, защото – защо пък все така се случва, че както започне денят, така си и продължава. И при това сме в условия на пандемия, т.е. се предполага, че животът тече на по-бавни обороти. А дали е така? И ето ви в началото на 2022 година: в страна, която в 21-ви век произвежда ток, сме пред режим. Някои общини вече са на тъмно. Цените полетяха, а от екрана чуваме, че сме добре и вървим напред. Свалихме гаднярите, сега продължаваме промяната по цървули през зимата. Само вметвам, че няма нищо по-лошо от цървули, превърнали се в ботуши. Ама и преди дванадесет години пак свалихме гаднярите. Преди тридесет и две – също. И какво? Ма я да не се отплесваме, ами да си поговорим за по-близки неща. Това с политиците е ясно. И тия, като предишните. А, тия са по-добри. Колкото хора, толкова мнения. Такъв народ като нашия, неуправляем, си е направо за учебник! За всичко все някой ни е виновен. А това, че пред блоковете ни е кочина, че във входовете ни е пещерно студено и изкъртено – какво значение има?! Нали в къщите ни е уютно и чистичко. И така нататък…Аз сега ще ви разкажа за 77-мото Извънредно събрание на Националната потребителна кооперация на слепите в България. […]