Ландшафтна архитектура

Завършил „Ландшафтна архитектура“, планинар, който е автор на стихосбирките „На долна земя“ и „Внимавай, косачо!“. Цанко Лалев казва за стиховете му, че те са „мощен поетичен взрив“… Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета Илко Славчев. Не мога да отделя при теб понятието поет от понятието планинар и градинар, ако това не те обижда, защото светът е една голяма градина. Може би всички ние сме цветя в нея, но ти си завършил ландшафтна архитектура. Така ли е? Илко Славчев: Да. Димитър Христов: Какво ще рече това? Малко да разясним. Има ли такава специалност днес?  Илко Славчев: Има такава специалност. В България това е много широко понятие. В някои държави е разделена на няколко части. Ландшафтна архитектура може да е аранжировка на цветя някъде, може да е аранжиране на цяла една държава, на цял един континент – планините, реките, крайпътните картини. Така че е много широко понятие, според това каква нужда има обществото и каква нужда имат хората, се работи тази работа. Има големи традиции и в България. Звучи малко помпозно, но има много работа. И тази работа е свързана с времето и пространството, със сезоните и не се знае откъде тръгва и как ще свърши след 100 години една градина.  Димитър Христов: Ландшафт е немска  дума, но как бихме могли да предадем, да българизираме това понятие и представата за тази специалност? Илко Славчев: Това е природата, която ни заобикаля. Чистата архитектура работи с материали, които почти не се променят във времето и пространството, докато ландшафтът е от жив растителен материал – вода, светлина, сезони, които действат заедно с естествената природа по някакъв начин и това е средата, която ни заобикаля.  Димитър Христов: Когато човек се намесва в движението, в процесите на природата, не е ли опасно? Илко Славчев: Винаги е опасно. Първата ми книжка се казва „Внимавай, косачо!”. Дори само да окосиш една трева, можеш да промениш  съобществото в нея, защото в тревата има всякакви цветя, има бурени, има разни хвърчащи насекоми, мравки и всичко това […]