„Белене” – островът, който уби свободния човек
Разговаряме с Борислав Скочев, публицист, основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим, за създаването на лагера „Белене” и съществуването му през всичките периоди от 1949 до 1987 г., за системата, по която работят концлагерите по съветски образец, за комунистическото минало и потресаващата истина за острова, който уби свободния човек. Владислав Кацарски: Борислав Скочев е при нас в студиото на „Брайл ФМ”. Благодаря Ви, че ни оказахте честта да сте при нас и да си поговорим за голямото изследване, което сте направил. Получил се е материал от 1 000 страници. Така ли е? Борислав Скочев: Да. Владислав Кацарски: Говорихме си преди да започнем предаването, сега пак да Ви върна – защо се заехте с това толкова мрачно нещо „Белене”? Борислав Скочев: Защото се оказа, че е „бяло петно” в един момент, в който се опитвах да направя малка справка за концлагера, която да кача на сайта „Декомунизация”, който поддържам. Оказа се, че не знаем нищо за периодите на съществуване, за броя на преминалите през лагера, за организацията, за структурата, за тези структури, които са ръководели и организирали тази репресия. И затова се захванах да го изследвам, като нямах намерение да стане такова огромно изследване. Владислав Кацарски: А Вие задавал ли сте си въпроса защо е „бяло петно” това нещо? Толкова много се изприказва, толкова много се изговори. Като настана демокрацията, демократичните промени след 10 ноември, се заговори за лагерите, за мъченията, които хората са преживели там. Няколко филма има по този въпрос и наистина за „Белене” като че ли се заобикаля. Говорихме за Скравена, за какво ли не. За Ловеч, а тука – не. Борислав Скочев: Не, знаеше се много. Действително в тези първи години обществото беше потресено, интересът беше много голям, обаче времената бяха много динамични. Твърде много събития, обрати в живота на всеки един човек. Нормално е интересът да отшумява и той постепенно изчезна с отмирането на това поколение, което е изстрадало лично репресията. Но затова […]
