Преводът – златна монета в духовния обмен между народите
Таня Попова е преводач и автор на поетични книги – „Какво да правя с теб” (2010) и „Черен шоколад” – преведена и издадена на македонски през 2012 г., „Цвят на кактус“. Носител е на наградата „Гоцева мисъл” (2016). Превежда знакови сръбски, хърватски и македонски автори. Тя е автор със силно и неповторимо звучене в съвременната българска лирика. Нейните стихове са ярки и помнещи се дълго. Вярва в прераждането и гледа на земния човешки път като необходима част от кръговрата на живота. Творбите ѝ засягат проблеми, свързани със смисъла на човешкото съществуване в един дълбоко философски пласт на внушенията. Димитър Христов: Днес ще разговаряме с Таня Попова – поетеса, преводачка, човек, отдаден на литературата. Превела е много книги през последните години и успехите ѝ са абсолютно закономерни, а наградите – заслужени. Тя е един самовзискателен автор, издал само две книги със своя поезия на български език. Има авторски книги, преведени на други езици – сръбски, хърватски, македонски, езиците на Босна и Херцеговина, Черна гора, които имат обща основа, но се различават и се приемат за различни национални езици и литератури. Преводаческата и авторската работа са много свързани – помагат ли си или си пречат? Таня Попова: Помагат си, защото когато си автор, по-лесно влизаш в ролята на автора, който превеждаш. И обратно – понякога се получава вдъхновение от това, което превеждаш, за да създадеш творба. Занимавам се с превод на художествена литература от 2009 година. Превеждам от всички езици в бивша Югославия. Досега имам преведени над 30 книги, две пиеси и един сценарий за филм, както и множество преводи за литературни списания, вестници и антологии. Издала съм две книги с поезия, в която излях вълненията на душата. Повечето ми стихове са лирика, любовна поезия – бих я нарекла „женска поезия”, макар да има много общочовешки послания. Преводите са моят фокус и в тях е вложена цялата ми творческа […]
