Бъди благословен

Нестинарството, практикувано от стотици години в различни култури по света, е един от най-загадъчните и мистериозни обреди, които съществуват. Това древно изкуство на хората да ходят по въглени или горещи предмети, без да се изгарят, поражда множество въпроси и дебати: дали нестинарството е дарба, която само някои използват, или всеки може да се научи да я практикува? Израз на вярата ли е или съществуват рационални научни обяснения за това явление? Анелия Велинова ще се опита да освети загадката на нестинарството, за да разберем дали става дума за езичество, или тайнство. Записът е направен в студиото на Българско социално интернет радио БРАЙЛ FM (First Mediator). По идея на Фондация за информационен обмен „Равностойно партньорство“, финансирана по програма „Едногодишен грант“ 2021 на Национален фонд „Култура“. Анелия Велинова: В рубриката „Бъди благословен” днес ще говорим за нестинарството. Това е форма на общуване с огъня, предадена ни още от дълбока древност и е важна част от ритуалите на хората. Ходенето по жарава е запазено като ефективно средство за емоционално, психическо, физическо лечение. Подобни на нашите нестинарски танци, са практикувани в миналото в близки и далечни страни. В някои тибетски манастири монасите имали навика да рецитират своите мантри, докато минавали по 108 пъти върху нажежени въглени и по този начин се стремели да се концентрират върху молитвите си. Мистици пък от Хавайските острови ходели върху жар, за да изкупят греховете си пред тяхната богиня на огъня и на земята – Пеле. На островите Фиджи по време на различни празници, мъжете от остров Века стъпвали по нагорещени до червено речни камъни. А на други острови Фиджи, млади момичета минавали през специална церемония на посвещение, докато ходели върху разпалени въглени и така официално влизали в света на жените. Жреците на африканското племе бушмени в пустинята Калахари, описани в „Златната клонка” от Джеймс Фрейзър, също танцували в огъня, за да придобият сила да лекуват болните си, ранените си или пък други […]