„…Мигът любов, просветнал в житейската картина – над сивата пустиня висок и светъл връх.“ Георги Константинов с неговата мелодична поезия и трубадура Румен Спасов. След премиерата на книгата със 120 стихотворения за любовта, поетът гостува в „Приемната“ на радио Брайл ФМ. Крилатият вестител на „Хермес“ достига до душите на всички. Водещ: Владислав Кацарски
Представяне на стихове и новите песни на дуета Ана Боянова и Емил Калев (певец и актьор). Как започна всичко? „… Старая се никога да не мисля за читателя, защото това означава „да се нагаждам“ според неговите желания, интереси и очаквания. Естествено, всеки от нас носи отпечатъка от времето, в което живее, така че това е неминуемо. Няма как човек да звучи старамодно или модерно, защото изкуството е вечно… Пиша си както ми диктува душата, както ми диктуват небесата…“ Ана Боянова Водещ на ПРИЕМНАТА: Владислав Кацарски
Новата книга на Виктория Катранова – Софийски литературен салон в Народно Читалище „Пенчо П. Славейков 1921“. „… Не мога грешни мрежи да плета. Не съм достатъчно добра плетачка. Над мен, макар че само прелетя, душата ми успя с пета да смачкаш…“ Слово: Димитър Христов и Михаела Малеева Водеща: Виктория Катранова Над филма работиха: Анелия Велинова и Владислав Кацарски
Казва, че България е неговата втора родина, защото тук за пръв път вижда негови стихотворения, напечатани. За шанса да стъпи на сцената и за таланта, спечелил любовта и симпатията на публиката. Поетът, който няма отпечатана своя поезия приживе в родината си. Водещ на „Приемната“: Владислав Кацарски Темата представя: Анелия Велинова
Талантите на Павлина Йосева – Пинчето. „Стиховете идват с вдъхновение, но под напора на вдъхновението невинаги формата е перфектна и трябва човек да седне и да поработи здраво… Наранената душа никога не оздравява на 100%…“ (П. Йосева) Нейната поезия е дълбоко изстрадана, автентична и многопластова. Разговор с поетесата Павлина Йосева – Пинчето за селото, което бавно изтънява, за случващото се отвъд тишината. За творческия процес, словото и пречистващата сила на смеха. Димитър Христов: Добре дошла на Павлина Йосева – Пинче, както си известна в социалните мрежи, преди да научат всичките ти имена и преди да познават добре твоята поезия. Аз си спомням, че преди може би 20-ина или повече години, когато се появиха и нашумяха някои литературни сайтове, твоето име гръмна, защото сред множеството хора, които се опитват да пишат мерена реч, ти показа още тогава, че не си начинаеща, умееш да боравиш със словото. Правиш и класически стих, умееш да използваш хумора, сатирата, самоиронията и, разбира се, и сериозните неща, които разплакват човека понякога. Но да кажа, че си родена в Шумен на 24 май преди немного години. Живяла си в София на улица „Кирил и Методий” и въобще всичко е свързано по някакъв начин с книжовността при теб. Започнала си да пишеш на 8 години. Поезия, разбира се. Много по-рано си се научила да пишеш. Това, което съзирам в твоите стихове, е, че присъства една носталгия по детството, едно връщане към родното, към корените, към семейството – родители, баби, дядовци. Но затова ще говорим по-късно. Завършваш Художествена гимназия в София. Имаше ли някакъв профил в тази гимназия? Павлина Йосева: Не. По-скоро се води гимназия по изящни изкуства. Димитър Христов: И по-късно режисура и операторско майсторство в Нов български университет. Все неща, за които всеки поет би се радвал да ги владее, да познава тези области, защото в поезията помагат много. Работила си в издателство, в чужбина също. Първата ти книга излиза през 2006-та година и следват няколко книги. Ти […]
Завършил „Ландшафтна архитектура“, планинар, който е автор на стихосбирките „На долна земя“ и „Внимавай, косачо!“. Цанко Лалев казва за стиховете му, че те са „мощен поетичен взрив“… Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета Илко Славчев. Не мога да отделя при теб понятието поет от понятието планинар и градинар, ако това не те обижда, защото светът е една голяма градина. Може би всички ние сме цветя в нея, но ти си завършил ландшафтна архитектура. Така ли е? Илко Славчев: Да. Димитър Христов: Какво ще рече това? Малко да разясним. Има ли такава специалност днес? Илко Славчев: Има такава специалност. В България това е много широко понятие. В някои държави е разделена на няколко части. Ландшафтна архитектура може да е аранжировка на цветя някъде, може да е аранжиране на цяла една държава, на цял един континент – планините, реките, крайпътните картини. Така че е много широко понятие, според това каква нужда има обществото и каква нужда имат хората, се работи тази работа. Има големи традиции и в България. Звучи малко помпозно, но има много работа. И тази работа е свързана с времето и пространството, със сезоните и не се знае откъде тръгва и как ще свърши след 100 години една градина. Димитър Христов: Ландшафт е немска дума, но как бихме могли да предадем, да българизираме това понятие и представата за тази специалност? Илко Славчев: Това е природата, която ни заобикаля. Чистата архитектура работи с материали, които почти не се променят във времето и пространството, докато ландшафтът е от жив растителен материал – вода, светлина, сезони, които действат заедно с естествената природа по някакъв начин и това е средата, която ни заобикаля. Димитър Христов: Когато човек се намесва в движението, в процесите на природата, не е ли опасно? Илко Славчев: Винаги е опасно. Първата ми книжка се казва „Внимавай, косачо!”. Дори само да окосиш една трева, можеш да промениш съобществото в нея, защото в тревата има всякакви цветя, има бурени, има разни хвърчащи насекоми, мравки и всичко това […]
„Да си поет, това е едно съдбовно преминаване през трудностите на живота.“ Ат. Капралов Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас Разговаряме за литература, култура и духовна мисия с поета Атанас Капралов.За премиерата на новата му поетична книга „По мярка на духа“. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета Атанас Капралов. Радвам се, че си наш гост по повод на новата ти книга „По мярка на духа” – книга, която разбуни духовете през последните месеци. Ще разговаряме за поезия и за твоята работа като директор на Националния литературен музей. За мен винаги е било знаково в твоята биография това, че идваш от Димитровград, там си роден работил на различни места – и ръководни, и други в областта на културата. Но това, което е важно, че си бил уредник на къщата музей „Пеньо Пенев”, бил си председател на Комисията по култура и вероизповедания в община Димитровград, директор на драматичния театър „Апостол Карамитев”. Известно време си работил в Столична библиотека в София, а от 2017 година си директор на Националния литературен музей – отговорни длъжности, като във времето на промени е тежко да изпълняваш такива задължения в областта на културата. Атанас Капралов: Бяха тежки и преди 10 ноември длъжностите, които заемах и след това, защото спокойно мога да кажа, че съм човек, който се оформи като творец и като гражданин в онази епоха, която е наричана днес тоталитаризъм, социализъм, комунизъм. Аз се оформих тогава и като човек, и като творец, и като гражданин. За мен словото беше изключително важно още в момента, в който прописах и реших, че то ще бъде моята съдба. Имах дълбокото усещане, че да си поет не е нещо, което е свързано само с овладяване на писането, на думите, на много четене, но това е и нещо много повече. Това е една мисия, която човек трябва да изпълни в живота си. И затова в годините съм се опитвал […]
Тя е репортер на радио „Брайл ФМ” и поетеса, чиито стихове впечатляват със свободната си и смела организация и грабват с живата си естествена интонация. Разговаряме с Катя Андреева за поезия, за симбиозата между музика, изобразително изкуство и слово. Доколко пречи и доколко помага визуалният акцент при възприемане на текстове. Димитър Христов: Не е тайна, че Катя Андреева е със сериозно присъствие в работата на радио „Брайл ФМ”, това обаче не ѝ пречи да бъде изключително активна като автор на поезия и човек, който се интересува и от други изкуства. Публикува предимно в социалните мрежи. Изключително свързана е с музиката – поезията и музиката са две изкуства, които винаги са вървели ръка за ръка още от древността. Катя Андреева: В едно предишно интервю, когато още не работех в „Брайл ФМ”, бях казала, че ако има кръвна група „поезия”, то аз я притежавам, но не искам да имам това самочувствие, което да налага моето име на сцената на поезията. Защо ли? Понякога съм се питала и аз самата. Това е, може би защото аз обичам много да експериментирам. Предполагам, че ще ме питаш откога пиша. В рими говорех от много малка. Баща ми римуваше и периода със строгите рими го минах като насън в детството. Сега също се докосвам до римуваната поезия, но моето изкушение е някаква друга стилистика, която даже не мога да нарека за себе си „бял стих”, а по-скоро някаква есеистична форма на изказ, която късам от сърцето си, вадя, слагам го на показ – оттам нататък много не се вълнувам дали някой ще го оспори. Димитър Христов: Мисля, че с твоите колеги те изненадахме с предложението да бъдеш мой събеседник и да говорим за поезия, за музика, за изкуство. Изненадахме те, защото понякога един творец, работейки в медия, може да остане в сянка, ако мисията му и служебните задачи не […]
Азербайджанска поезия – преводите на София Шигаева – Митреска. Поетът Низами и неговите газели… Водещи: Владислав Кацарски и Димитър Христов
Един голям благородник е гост в студиото на Брайл ФМ – Матей Стоянов. За историята на знаковите му песни и други проявления като поет и текстописец… Във конски вагон подобен на салон Пътувах аз от София за Лом Прощавай София, прощавай София! С Дианабад и кино Капитол! Объркан и сам, къде съм не знам… Защото на вагона няма джам! Прощавай София, прощавай София! С Дианабад и кино Капитол! Объркан и сам, къде съм не знам… Защото на вагона няма джам! ( Матей Стоянов ) Водещ: Владислав Кацарски
Брайл ФМ
Първи медиатор
play_circle_filled
01. Cyborgphunk
Grover Crime, J PierceR
play_circle_filled
02. Glitch city
R. Galvanize, Morris Play
play_circle_filled
03. Neuralink
Andy Mart, Terry Smith
play_circle_filled
04. Chemical happyness
Primal Beat, Kelsey Love
play_circle_filled
05. Brain control
Grover Crime
Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева
