Мисли извън новините с Влади и Христо
Събитията, за които не чуваме в новините… Случващото се около нас в геополитически план, което дава отражение върху цялата риторика, свързани със заплахи, с всяване на неувереност у хората и усещане за някаква предстояща обреченост… Владислав Кацарски: Тази истерия американски модел ли е, да натягаш пружината до краен предел? Христо Петров: Не знам кой може да има претенции за патента, но българският вариант е зловещ, защото като държава, колкото и да сме велик член на НАТО, на европейската общност, си оставаме една България, която в последните години много убедително доказва, че не може да се справи не само с вътрешнополитическите си проблеми, но и с изолацията, в която е натикана. Това състояние на нещата е тъжна закономерност от последните години, тъй като в решаването на ежедневните проблеми търсим не най-рационалния път, не прагматичен консенсус, а се обръщаме към повтаряща се обреченост – към по-големия, към по-влиятелния, към този, от който можем да спечелим нещо – от Европейския съюз, от някои държави със силни позиции, като САЩ и Русия. Владислав Кацарски: Българските политици се държат като на пазар, от кого можем да „изтъргашим” повече. Христо Петров: Донякъде това е оправдано от хроничната сиромашия, в която се намираме. Но не може да бъде оправдание, защото за последните години има поколения млади специалисти в различни области, които са обучени в програми, не по-лоши от тези на свободните държави. На тези млади хора не се дава възможност за пълноценна реализация, политиците не търсят техния професионален съвет, компетенция и помощ. Владислав Кацарски: Как ще е по друг начин, като следващият не стъпва на раменете на предишния, за да се издигне по-високо, а гледа да го сгази и да започне от нулата да строи велики дела, и след 4 години другият повтаря същото. Христо Петров: Изправени сме пред тази обречена цикличност. Когато има цикличност, може да се […]
