Има ли обхват? Разказ за собственоръчното и наглостта

Не че това, което ще ви кажа, не сте го чували, не че не го знаете – напротив знаете го и имате мнение, което понеже си е ваше, предполагам, уважавате. Поне при мен е така. Но искам да го кажа, за да разбера, че не съм сам, че и други мислят като мен. Дори и да не са съгласни, след като го правим на територията на БРАЙЛ ФМ, значи че имаме позиция и току-виж от нея някой ден излезе нещо.

В днешно време у нас, не зная как е в чужбина, макар чужбина да е много широко понятие, е много актуално да „изхейтиш” някого – така се изразяват напоследък, не че не можем да кажем да “иззлобееш, да оплюеш, да очерниш” някого: но ние нещо го взехме на мушка тоя български език. Но дали ще “хейтиш” или “ще злобееш”, все си е чернилка отвсякъде. Как стана, защо стана – е отделен въпрос. Лошото е, че и когато си кажеш мнението, и то не е положително, защото това, което си видял не ти е харесало – и пак те наричат „хейтър“. А ти не си, просто си си казал мнението. В началото на 90-те я кажеш нещо, дето не изнася на полуделите от възторг, че България ще стане другата Швейцария, я си позволиш да упрекнеш някого от управляващите, тогава новоизпечени демократи (кой да ни каже, че от тия както и от много следващи нищо не става) веднага те обяват за комунист, ако мнението ти не съвпада с тяхното. И това работеше. После пък стана „привърженик на статуквото“, а сега си “рускопоклонник”.

Майчице, не дай боже идол да ти е Тръмп. Ама върви. Единият е агресор, другият е спасител. Цветя и рози, и камион едри баби. Имаше такава песен с припев „Камон еври боди“ май че беше…

И какво стана? Докато атовете си мерят ластиците, ние тук решихме отново да си оправяме държавата.

Не, няма да ви споделям мнението си за състоянието на държавата, за политиците и техните действия. Ще ви разкажа две истории и половина, които се случиха с мен. Ако и вие имате подобни, споделете ги с мен на адрес: braillefm@abv.bg…

Случай 1

През миналата седмица трябваше да извърша имотна сделка. Впрочем, сделките бяха две: в единия случай бях купувач, а в другия – продавач. Това го казвам само защото обемът от документи беше двоен. А документите изрядни, и хората по сделката също, и ето ни при нотариуса. Симпатичен човек, любезен, върви по процедурата. Тук е мястото да кажа, че аз съм притежател на практическа и пълна слепота. При това от близо 45 години. Според мен съм грамотен, завършил съм две висши образoвания, не защото имам мания за учене, а защото ми бяха нужни в трудовата кариера.

И така, дойде време да се попълват документите. И тук стана тя каквато стана…

Според закона аз –  слепият, незрящият, лишеният от зрение, зрително затруднен, човек със специфични потребности, в неравностойно положение – абе, има още термини, дето ни накичиха в последните години, без „инвалиди“ щото било обидно. Аз от тия изброените не знам нещо, дето не е обидно, ама… Както и да го въртиш, слепотата си е слепота. Обаче пред нотариуса няма тън-мън. Трябва да си напиша името собственоръчно. Повтарям, СОБСТВЕНОРЪЧНО! Е, в случая аз мога да го напиша, но има много слепи, които не могат. А тия пък, дето нямат ръце, как бе, боже, да го напишат собственоръчно?! И се започна едно писане, едно чертане на букви от моя страна… И най-лошото от всичко не беше изискването за собственоръчно попълване на документите – такъв е законът, ще го спазваме. Най-лошото и извинете ме, гадното, беше отношението на служителите в кантората. Изнервиха се, че пиша бавно. Изнервиха се, че пиша грозно… Изнервиха се! И при въпроса ми „ Няма ли друг начин?“,  отговорът беше: „Не, не ме интересува“.

Е, къде са сега ония ми ти приказки за интеграция, за емпатия, за …

Всеки ден по десет пъти най-малко срещам хора, на които тия понятия не само не са им известни, те изобщо не искат да знаят за тях. И това не са хора по трамваите и тротоарите. Това са хора работодатели, служители – изобщо такива, които участват в огромния механизъм, движещ държавата.

А в закона пише „недъгав“ и се прави разлика с „инвалид“. На ти едни висши образования, на ти едни книги, дето си написал, на ти едно достойнство! Носи си го и при нужда си бърши гордостта с него, да ти напомня, че освен отходни канали, има и отходни отношения.

Това ли измислиха управляващите за цялата тази еволюция, да не направят един закон, който да не унижава човека, а да гарантира истинността на действията му?!

И сега тук мен ме занимават два въпроса, важни са тия въпроси. Ако избяга щраус от българска ферма през зимата, как ще си зарови главата в замръзналата земя? И другият, той е по-важен. Хората, независимо как ги наричат почитателите на проектописането и евфемизмите, та хората, които нямат ръце как според закона ще положат подпис с палец? Тия въпроси ги няма в “Стани богат”, ама ако ги има, сигурно ще са за сума, надвишаваща максималната печалба на победителя. То май затова и победители няма.

Случай 2

Не веднъж ми се е случвало да попадам на промоции в големите вериги, на вас също. И не веднъж съм установявал, че промоционалната стока е преместена на мястото на друга стока от същата марка, която не попада в промоцията. И какво се получава? Ти вземаш “промоционалната” стока, плащаш на касата и установяваш, че си я платил в пълния размер. Оправданието на служителите е, че клиентите, „тия недисциплинирани хора“, са разместили артикулите. Разбира се, че не е вярно. Разбира се, че и никой не им вярва. И още по се разбира, че нищо не можем да направим. По-бдителните хващат измамата. Но това е механизъм, и онези го знаят, това е изпитано и е проверено, че работи. Използва се разсеяността, това че хората бързат, защото времето им е ценно. Пък и в суматохата, с петнадесет продукта в количката, нещата се получават. Нали затова са измислили и разместването на стоките. Днес лютеницата е тук, но утре на нейно място ще бъде олиото.

Е, и на мен ми се случи най-сетне. И познайте, когато поисках да върна покупката, ми отказаха. Не можело. Можело да си купя същата стока, но от онази на промоцията. А онази на промоцията, познайте, не си е на мястото, защото клиентите, ‘ма разбира се, че клиентите са я разместили! И какво мислите, че са направили тия ми ти клиенти? Сложили са по-евтината стока, тази в промоцията, на мястото на по-скъпата. И глупавият клиент, този, дето не е разместил стоките, отива и вместо да си купи от тази в промоцията, си взема от по-скъпата. А онази, по-скъпата, тя разбира се е на… ами знаете вече къде. Но не можеш да върнеш продукта, независимо че си се осъзнал миг след като си платил. Изпращат те на информацията, а там един нагъл момък ти казва, че не може да ти върне нито парите, нито да ти приеме стоката за замяна. И когато му обясниш, че ще се обърнеш към Комисията за защита на потребителите, ти казва с насмешка: „Разбира се, обърни се, няма да си първият!“…

Ето го авторитетът на тази комисия. Те са големи вериги, те са недосегаеми, те знаят, че нито една медия няма да отрази тези случаи, защото веригите са рекламодатели. А нашите медии мрат за рекламодатели, защото така е измислена системата, та „гарантираната свобода на словото и печата“ да зависят от рекламодателите.

Имах един учител в средното училище. Синът му се казваше Бойко, викахме му Боцко. И един ден нещо сритахме Боцко, щото нещо ни беше издразнил. Тогава другарят учител ни извика и с няколко думи ни обясни механизма на отношенията. Той си е валиден и сега.

– Щом играеш с моя Боцко, ще ти пиша шест. Щом биеш моя Боцко, ще ти пиша две.

А магазинът, в който ми се случи това „приятно“ изживяване, е Кауфланд на бул.“Тодор Каблежков” 3. Наглият мъж се казва Росен Иванов и още дълго време ще издевателства над клиентите. Но вие не се заблуждавайте, не само в този магазин стават подобни маймунджилъци.

Ами това е в България! “Има добри закони”, така ни лъжат.  Магазинните вериги си правят каквото си искат.

Да живее рекламата!  А на нас ни … мамата.

Владислав Кацарски

Написано от BrailleFM