Има ли обхват? Разказ за собственоръчното и наглостта
Не че това, което ще ви кажа, не сте го чували, не че не го знаете – напротив знаете го и имате мнение, което понеже си е ваше, предполагам, уважавате. Поне при мен е така. Но искам да го кажа, за да разбера, че не съм сам, че и други мислят като мен. Дори и да не са съгласни, след като го правим на територията на БРАЙЛ ФМ, значи че имаме позиция и току-виж от нея някой ден излезе нещо. В днешно време у нас, не зная как е в чужбина, макар чужбина да е много широко понятие, е много актуално да „изхейтиш” някого – така се изразяват напоследък, не че не можем да кажем да “иззлобееш, да оплюеш, да очерниш” някого: но ние нещо го взехме на мушка тоя български език. Но дали ще “хейтиш” или “ще злобееш”, все си е чернилка отвсякъде. Как стана, защо стана – е отделен въпрос. Лошото е, че и когато си кажеш мнението, и то не е положително, защото това, което си видял не ти е харесало – и пак те наричат „хейтър“. А ти не си, просто си си казал мнението. В началото на 90-те я кажеш нещо, дето не изнася на полуделите от възторг, че България ще стане другата Швейцария, я си позволиш да упрекнеш някого от управляващите, тогава новоизпечени демократи (кой да ни каже, че от тия както и от много следващи нищо не става) веднага те обяват за комунист, ако мнението ти не съвпада с тяхното. И това работеше. После пък стана „привърженик на статуквото“, а сега си “рускопоклонник”. Майчице, не дай боже идол да ти е Тръмп. Ама върви. Единият е агресор, другият е спасител. Цветя и рози, и камион едри баби. Имаше такава песен с припев „Камон еври боди“ май че беше… И какво стана? Докато атовете […]
