Без рамка

Оригинален, непринуден, артистичен, Илко Мишов разказва и пее авторски песни от новия си албум „БЕЗ РАМКА”. Владислав Кацарски: Илко, здравей. Много се радвам, че ни уважи и че дойде при нас със своята китара. Сега ще си говорим за музика и за това, което ни заобикаля, защото музикантите и поетите живеят на тази земя с всички човешки скърби и радости, макар понякога те да са в малко по-големи краски в нашия живот. Попаднах на едно твое представяне на албума ти, който е много странен албум, защото той има бардовска поезия и не бардовско свирене. Тоест има много силно музикантско свирене, а бардовска поезия. Ако искаш да започнем с една песен от този албум и после ще поговорим защо така направи ти и се изрази по този начин. Илко Мишов: Понеже сме в София, да почнем с песен за София. Владислав Кацарски: Къде успя да пресипнеш така? Илко Мишов: Снощи пресипнах в един клуб. С един наш общ приятел „забивахме” с групата ми и понеже имаше много рокендрол, и така…  Владислав Кацарски: Не е трудно да си досетим, че клубът е „Пачис”, а приятелят е Васко Кръпката. Защо в този формат издаде твоите песни, като ти имаш група? Пътувате по света. Можеш ли да кажеш, че си обиколил света? Илко Мишов: Горе-долу, да. Пристанищата общо взето. Никога не съм ходил в Париж, защото няма пристанище. Владислав Кацарски: На футболиста животът е от стадион на хотел, на музиканта – от пристанище на пристанище. Илко Мишов: Като ги имах вече тези песни, имах вариант да ги запиша с групата си, или да ги запиша на компютъра си, да направя там ангажименти и т.н. Но исках да избягам от изкушението. Изкушението да имам, неминуемо записвайки ги по начина, по който всички записват, щях да имам плейбек или синбек. И може би щях да се изкуша като ме поканят някъде, вместо да изпея песните на живо, както според мене трябва да бъде, да ги […]