Отказ от правосъдие или панаир на нищетата

Историята започва през далечната вече 2015 година. Живка Павлова е сляпа, с юридическо образование, като през 1977 година е положила успешно и изпит за правоспособност.

През 2014 година е одобрена за съдебен заседател в Софийския районен съд (СРС). На 23 март 2015 година е разпределена към 6-ти наказателен състав в съда заедно с още трима души. Повече от година обаче не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело, защото не е допусната от съдия Феня Стоянова.

Разговаряме с Живка Павлова за стигмата да си сляп и защо съди България за дискриминация.

Владислав Кацарски: Преди известно време Живка Павлова беше при нас, за да сподели какво се задава в нейния живот. Тръгна срещу една система, но какво се случи по пътя?

Тя е незряща (със 100% пълна слепота) и след година и половина работа като съдебен заседател, една от съдиите, с които работи, изрази съмнение в нейните качества и я отзова от тази дейност. Тогава се обърна към Комисията за защита от дискриминация (КЗД), която постанови, че е дискриминирана. Редът обаче е такъв, че това, което Комисията постанови, подлежи на ревизия от българския съд. Живка Павлова печели делото на Софийския районен съд и оттам нататък започват проблемите, тъй като Върховният административен съд (ВАС) прави запитване към Европа, коятовръща своето становище – казва, че Живка Павлова действително е дискриминирана, но препоръчва на ВАС да направи ревизия на делата, в които е била съдебен заседател.

Да не преразказвам неточно, защото тези, които правят това, ги обвиняват в користна подбуда, а аз нямам връзка с хората, които я дискриминираха.

Къде сбърках в историята, г-жо Павлова?

Живка Павлова: Ще направя лека корекция. Преди 7 години кандидатствах за съдебен заседател  с документите, необходими по съответната процедура. Минах през всички инстанции, бях одобрена и тогавашният закон казваше, че съдебните заседатели се прикрепват към съответен съдебен състав в Софийски районен съд, наказателно отделение. Тогава попаднах в 6-ти състав при съдия Феня Стоянова. Още при първата ни среща тя реши, чене трябва да бъда съдебен заседател.Потърсих за съдействиетогавашния председател на Софийския районен съд Методи Лалов – да ме преместят в друг състав, но не получих никакъв отговор. Тогава вече се обърнах към Комисията за защита от дискриминация (КЗД) .

Владислав Кацарски: Ти арбитрирала ли си дела?

Живка Павлова: Това се случи през 2015 година, на 25 март положих клетва. Година и половина след това съдия Феня Стоянова не ме вика в никакво дело. Тя решава субективно, че аз не мога да бъда съдебен заседател, въпреки че съм положила клетва, приложила съм решение на ТЕЛК, не съм скрила, че съм сляпа. Идва 2016 година, когато изменят закона за съдебната власт и тогава съдебните заседатели започват да се избират на случаен принцип. Подава се дело на състав и компютърът избира двама съдебни заседатели към този екип. Оттогава започват да ме викат по дела и досега съм участвала в стотици дела, във всички съдебни състави, с изключение на 6-ти състав. Нямаше никаква дискриминация.

В края на 2015 годена вече бях завела иск в КЗД и делата започнаха да вървят. Обжалваха, отидоха във Върховния административен съд, който подкрепи решението на Комисията. Методи Лалов и Феня Стоянова обжалваха и това решение и отидоха във ВАС. Аз през това време гледам дела, отговорно, подготвена, съдиите са възхитени. През 2018 година според ВАС за правилното решаване на казуса е необходимо тълкуване на норми на правото на Съда на Европейския съюз. Върховният административен съд отбеляза, че не е ясно доколко това различно третиране на човек с конкретно увреждане е допустимо с оглед нормите на Конвенцията на ООН, Хартата на основните права на Европейския съюз и се обърна към съда в Люксембург. Той излиза с решение, че Феня Стоянова и Методи Лалов са ме дискриминирали и препоръчват в бъдеще човек с увреждане, с пълна слепота да не бъде повече дискриминиран – може да работи и не бива да се отнемат трудовите права, дадени от Конституция, директиви, конвенции. Ясно и точно бе заявено, че човек с увреждане, с пълна слепота може да работи като съдебен заседател.

Анелия Велинова: Ти си юрист. Ще провериш юридически необходимото в тази материя, но ако ти предоставят веществени доказателства ( защото това са наказателни дела), ти по какъв начин разбираш истината за тях?

Живка Павлова: Съдебният заседател не е следовател. Преди това е имало досъдебно производство. Следователи, МВР дават обвинителен акт към прокурора. Всички доказателства, материали, свидетелски показания отиват вече в съда и съдията с двамата съдебни заседатели, на базата на обвинителния акт на прокурора, на извършената експертиза, на пледоарии от защитата, дават своята преценка. Може да има случаи, в които единственото доказателствено средство е визуалното, видео или снимка, тогава по моя преценка мога да си направя отвод. Като се даде вече ход на делото, има разпоредително заседание: най-първото заседание, в което съдията пита прокурори и защитите, обвиняемия и потърпевшия, дали е подсъдно делото на Райония съд и следват още много въпроси. Единият въпрос е – някоя от страните или прокурорът дава ли отвод на съдебния състав? Участвала съм в 48 съдебни състави и досега не съм срещала проблем, напротив – някои съдии посочват, че единият съдебен заседател е незрящ, обръщат внимание на този факт и отсреща отговорът е, че не съществува пречка.Това са адвокати, това са прокурори.

Анелия Велинова: Смяташ ли, че има лично отношение?

Живка Павлова: Мисля, че това е стигмата, това е обществото, за съжаление, в двама съдии, които смятат, че слепите хора и изобщо хората с увреждане не могат да правят нищо.

Владислав Кацарски: На мен ми направиха впечатление думите на Методи Лалов: „Видях как тази жена я качват по стълбите.” Това е неговият мотив, за да не може тя да бъде съдебен заседател. Искам да кажа на Методи Лалов, че се запознах с един човек в Брюксел, който си движи само очите и е висш съветник в Министерството на икономиката на Белгия. Там няма човек, който да каже, че този е „жив труп”, обаче е станал икономически съветник. Гарантирам. Човекът е на много висока заплата и на много висок пост.

Живка Павлова: Могат да влязат в интернет и да видят в Австрия, в Германия, в Англия работят не един или двама, а по 140 слепи съдии.

Владислав Кацарски: Темида каква е била?

Анелия Велинова: Смисълът е друг – да бъде обективна.

Живка Павлова: Не само обективна, а да не се влияе от външни признаци. По вътрешно убеждение, въз основа на закони и доказателства, да изкаже мнение и да даде присъда.

Владислав Кацарски: Защо ги обвиняваш в отказ от правосъдие?

Живка Павлова: Това беше през 2018 година. Делото отиде в Люксембург и настъпи 2021 година с решението, което вече казах. Едва на 2 февруари 2022 година ВАС отваря делото и насрочва заседание. 

Владислав Кацарски: Тогава Методи Лалов вече не е председател.

Живка Павлова: Отдавна не е – той беше съдия, а от 2019 година е съдебен съветник в общината. Методи Лалов се явява едва в това заседание на съда с адвокат Искра Кишкинова, колежка в неговата (или нейната) кантора. След четири месеца и половина ВАС излиза със следното решение: връща делото в КЗД с указание Комисията да сравни всички дела, които е гледала Феня Стоянова от март на 2015 година до август 2016 година с делата, в които аз съм участвала от същата година – дали има някаква пречка. Указание безумно. То не е съдебен акт – нито решение, което не подлежи на обжалване, защото няма акт. Иначе веднага бих го обжалвала в Страсбург, но нямам акт. Имам указание.

Владислав Кацарски: Те добре са си направили сметката, това е ясно. Не е ли предписанието на Люксембург задаващият въпроса да провери това, а не КЗД? Защото Висшият административен съд отправя питането и той трябва да провери.

Живка Павлова: Люксембург решава, че Живка Павлова (там с инициалите) е дискриминирана от Феня Стоянова и от Методи Лалов. Люксембург отговаря, че сляп човек може да бъде съдебен заседател, няма никаква законова пречка. И връща отговора на зададения въпрос от ВАС, който трябваше да приложи това решение. А той отказа да го направи и връща делото от нула.

Владислав Кацарски: Сега какво ще се случи?

Живка Павлова: Първо, с указание това не е приложимо, нито осъществимо. Комисията няма тези функции. Нямам представа какво ще бъде, аз казвам фактите – това е отказ от правосъдие. Те не решават делото по същество. Това е правото на силата в нашата мила Родина и „гарван на гарвана око не вади”, за съжаление.

Като излезе това безумно решение на 14 юли, ВАС допуска искането на адвоката на Лалов от 2 февруари да присъди разноски. Кишкинова ги поиска, защото той ползвал безплатна правна помощ от нея и тя иска разноски. В решението от 14 юли нямаше нищо казано за тях. Те пускат становище в законовия срок, че Висшият административен съд не се е произнесъл за разноските. И на 19 август ВАС излезе отново с безумно решение – да се платят 500 лв. на адвокат Кишкинова, заплатени от Живка Павлова и от КЗД. Безумно! Аз съм заинтересована страна. Във всички нормативни документи, където се касае за разноски, винаги се подчертава, че заинтересованата страна не плаща разноски. По делата, които се водят в съда от КЗД, никой не плаща разноски. Аз трябваше да си откъсна от залъка, за да захраня адвокатката на Лалов с 250 лв. Очаквах и още очаквам да ме дадат на частен съдебен изпълнител и тези пари в един момент да станат 2 000 лв. и да плащам такси. Вече мина почти един месец, откакто „Български пощи” ходят два пъти по задължение да ѝ занесат известие да си вземе парите – ни пари, ни вест, ни кост. Какво се цели, не знам.

Владислав Кацарски: Защо не преведе парите по банков път? Как е указано да ѝ дадеш парите?

Живка Павлова: Не е указано никак, аз няма откъде да ѝ взема банковата сметка. Има кантора, адрес.

Владислав Кацарски: Докъде си решена да стигнеш?

Живка Павлова: Искам да дам гласност и обществото да чуе. Аз нямам друг изход, нямам акт, който да обжалвам в Страсбург. Нямам представа Комисията за защита от дискриминация какво ще прави в тази безумна обстановка, с това безумно решение. Това не е нейна работа – да вади дела от архива отпреди 7 години.

Това беше първият мандат, идва втори мандат и отново имам право само на два мандата като съдебен заседател. Нямам право на повече. Подавам си документите за втория мандат. Това се случва през 2020 година – пандемия, събират се документи, пускат се в кутии в Столична община. Минава изслушване от общината. В комисията участва Методи Лалов, даже той изслушва всички кандидати за съдебни заседатели. Не председателят на комисията, а той. Когато дойде моят ред, излезе, защото щеше да се получи конфликт на интереси – тогава още вървяха делата. Виждам се в списъка на одобрените. На всички изслушани е направен запис, аз съм се представила блестящо пред комисията.Този списък обаче отива в Софийски градски съд (СГС), който трябва да бъде одобрен за нуждите от съдебните заседатели на Софийски районен съд (СРС). Чакаме решението и полагане на клетва. Една година след това се сформира някаква измислена клетва, на която аз не съм повикана. Искам да разбера причината. Намирам решението на Софийския градски съд, което постановява, че мандатът е не 2020-2024 година, а 2021- 2026 година, за който мандат никой не е кандидатствал, дори тези, викнати за клетва. Разбирам, че има 21 човека в друг списък, което не мога да докажа, но имам обосновано предположение, че това е сторено от Методи Лалов. Казвам го съвсем определено, защото в негови ръце беше цялата документация и се тълкува, че сме навършили възрастта, при която вече не можеш да бъдеш съдебен заседател. Не всички, преминали тази възраст, са изхвърлени.

Владислав Кацарски: Какъв е критерият тогава?

Живка Павлова: Критерият е личността Методи Лалов. Хората сами ми казват: „Как тебе ще те махнат? Ние преди теб сме навършили 68 години и не са ни махнали.” Още един факт, който ме навежда на мисълта, че 100%-ово Лалов също има влияние, но не мога да го докажа. И още един факт – неговата бивша секретарка, докато той беше председател на Софийския районен съд преди 2020 година, скоро е станала административен секретар в Софийски градски съд. Ето връзката – документите, списъците, информацията.

Анелия Велинова: Методи Лалов махат ли го, свършва му мандата или приема да бъде председател на съда? И на каква възраст е той?

Живка Павлова: Млад е, на 75 години. Най-напред беше съдия в 13-ти състав.

Това са фактите. Могат да ми откажат правосъдие, да ми отнемат първи мандат, скоро и втори мандат, да ме накарат да плащам пари, но едно не могат да ми вземат–достойнтсвото, което доказа, че слепият човек може да бъде съдебен заседател и с това не нарушава закони.

Владислав Кацарски: Ще търсим още мнения по този случай. Ако Методи Лалов има какво да каже, може да дойде в това студио и да изрази своето мнение. Ще се обърнем и към Комисията за защита от дискриминация, за да разберем как ще процедира по-нататък във връзка с този изключително неприятен проблем.

Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova