стигмата

Историята започва през далечната вече 2015 година. Живка Павлова е сляпа, с юридическо образование, като през 1977 година е положила успешно и изпит за правоспособност. През 2014 година е одобрена за съдебен заседател в Софийския районен съд (СРС). На 23 март 2015 година е разпределена към 6-ти наказателен състав в съда заедно с още трима души. Повече от година обаче не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело, защото не е допусната от съдия Феня Стоянова. Разговаряме с Живка Павлова за стигмата да си сляп и защо съди България за дискриминация. Владислав Кацарски: Преди известно време Живка Павлова беше при нас, за да сподели какво се задава в нейния живот. Тръгна срещу една система, но какво се случи по пътя? Тя е незряща (със 100% пълна слепота) и след година и половина работа като съдебен заседател, една от съдиите, с които работи, изрази съмнение в нейните качества и я отзова от тази дейност. Тогава се обърна към Комисията за защита от дискриминация (КЗД), която постанови, че е дискриминирана. Редът обаче е такъв, че това, което Комисията постанови, подлежи на ревизия от българския съд. Живка Павлова печели делото на Софийския районен съд и оттам нататък започват проблемите, тъй като Върховният административен съд (ВАС) прави запитване към Европа, коятовръща своето становище – казва, че Живка Павлова действително е дискриминирана, но препоръчва на ВАС да направи ревизия на делата, в които е била съдебен заседател. Да не преразказвам неточно, защото тези, които правят това, ги обвиняват в користна подбуда, а аз нямам връзка с хората, които я дискриминираха. Къде сбърках в историята, г-жо Павлова? Живка Павлова: Ще направя лека корекция. Преди 7 години кандидатствах за съдебен заседател  с документите, необходими по съответната процедура. Минах през всички инстанции, бях одобрена и тогавашният закон казваше, че съдебните заседатели се прикрепват към съответен съдебен състав […]