Фани Цуракова – повече лекар или повече писател

Фани Цуракова е лекар по образование, специалист по психиатрия. Пише проза и драматургия. Някои от произведенията й са издадени или представени на театрални фестивали в САЩ, Англия, Румъния, Русия, Испания, Германия, Япония. Председател на Клуба на писателите-лекари в България (клон на Световната организация на писателите-лекари, UMEM). Известен период работи като професионален журналист.

Предлагаме ви разговор за литература с д-р Фани Цуракова и вълнуващи размисли за човешката природа и психология.

Владислав Кацарски: В студиото сме с Димитър Христов, който ще ни срещне с д-р Фани Цуракова – психиатър, но днес ще разговаряме с нея за литература.

Димитър Христов: Ще си говорим на „ти”, защото се познаваме от един студентски литературен клуб. Спомням си, че имаше неколцина студенти по медицина, които искаха да понаучат нещо от теория на литературата, но ти беше сред първите в усвояването на това знание.

В областта на прозата има големи постижения на писателите-лекари. Интересно е твоето развитие като автор, който в дълбочина изследва психиката на героите си. Този тип психологизъм в модерната литература е неизбежен и интересен за читателите.

Кое надделява в твоята работа – медицината или литературата?

Владислав Кацарски: И колко медицината пречи на литературата? Не сте ли била изкушена да бъдете само писател, защото преди 10 ноември писателите не бяха лошо платени?

Фани Цуракова: Медицината пречи на литературата и не всеки писател е бил добре платен. Първата ми книга излезе 10 години, след като я бях дала под печат и тя беше детска книга. Публикувана е през 1989 година, а втората – 1990 година.

Владислав Кацарски: Първата книга излиза 10 години след написването ѝ, а през това време, какво се случи?

Фани Цуракова: През това време съм писала и други текстове, работих 14 години като журналист. Започнах във в-к „Орбита”, след това в сп. „Жената днес”, сп. „Общество и право”, а в БНР направих първото предаване на живо за здравеопазване.

Владислав Кацарски: Кога прекратихте журналистическата си дейност?

Фани Цуракова: Когато спряха предаването ми в БНР. Спомних си, че съм лекар, изтупах дипломата от праха и се завърнах в медицината. 

Владислав Кацарски: Вие завършвате медицина и не започвате да работите като лекар?

Фани Цуракова: Имах работа в селски здравен участък за няколко месеца, след което излязох по майчинство и така мина моето разпределение. След това продължих с журналистиката и по-късно се завърнах в медицината.

Димитър Христов: Криминалните сюжети, които откриваме в твоите разкази и новели, в голяма степен са диагноза за нашето общество. Много детайлно са показани взаимоотношенията между различни прослойки, конфликтните точки, които ерозират общността. Това е литература с криминални сюжети, но остро социална.

Владислав Кацарски: Защо е този интерес към криминалните сюжети?

Фани Цуракова: Криминалното е добра форма, за да се покажат други неща. Тя е използвана и от Удхаус. Строежът на неговите творби е криминален практически, но той е един великолепен хуморист. Криминалната линия и залъгването на читателя за това, че му поднасяш криминално четиво, е добър начин да поднесеш нещо друго.

Димитър Христов: „Престъпление и наказание” на Достоевски криминален роман ли е или не?

Фани Цуракова: Не, въпреки че има криминална интрига.

Димитър Христов: Този тип литература е ценна за съвременния читател, защото показва и тъмните страни, граничните зони в отношенията на хората.
 Фани Цуракова: Авторът трябва да умее да бъде сред хората и пъстротата на живота. Ходих до Англия и видях една от кръчмите в Оксфорд, в която е отсядал Шекспир. Този изключително надарен човек е умеел да общува с хората, да седне и да пие с простолюдието по бира, да ги слуша, да запомня репликите им, да наблюдава взаимоотношенията им. Жул Верн е бил по-кабинетен човек, но и творчеството му е по-стерилно. Автор, който иска да описва характери, трябва да умее да говори на всички нива. 
 Лекарската професия налага да сме сред различни хора и това е едно от най-остъргващите неща в нашата професия. Ако говорим за 19 век, психиатриите са подбирали пациентите си. Фройд е приемал много малко пациенти, в резултат на което творчеството му е 18 тома, неговите последователи – също. Самата работа с пациенти, които не можеш да подбираш, е доста разнообразна като характер.

Димитър Христов: Бих припомнил медицинската практика на д-р Чехов. Той е изпратен на работа в съдебна медицина в околностите на Москва. И точно по това време е написал най-смешните си разкази под псевдонима Антоша Чехонте. Възможно е писането да го е избавило от стреса на мрачната му работа с трупове и сред зловонието на смъртта.

В този контекст да попитам: Путин психопат ли е или не?

Фани Цуракова: Според мен той не е психопат, защото психопатът е човек, който трудно се справя със собствения си живот и с околните. Когато един човек държи властта 22 години на такава огромна страна, и няма обратна връзка на това, какво е самият той и какво върши, се стига до грубо изкривяване на действителността и започва да се държи като психопат. Но той не е в медицинския смисъл на думата психопат.

Владислав Кацарски: Това не се ли случва и с всеки ръководител на организация, която оглавява повече от 20 години, и не получава ли изкривявания, които го карат да се чувства незаменим, велик, богоизбран?

Фани Цуракова: Предимството на демократичната система е, че когато такъв човек загуби връзка с действителността, може да бъде свален от пост. Докато в авторитарните общества не съществува механизъм за отстраняването му. 

Владислав Кацарски: Колко от героите Ви са и Ваши пациенти?

Фани Цуракова: Нито един. Не описвам хора, които съм лекувала.

Димитър Христов: Забелязах в твоите сюжети, че героите, които извършват престъпления, често пият. 

Лекуваш хора с алкохолна зависимост и това оказва ли влияние на сюжетите?

Фани Цуракова: Визираш книга, излязла преди 10 години. Тя действително е книга не за криминалното, не за социалното, а за алкохола. 

Димитър Христов: В този тип проза, която пишеш, няма брутални сцени, нещата са поднесени интелигентно и е за хора с интелектуален багаж и с морал.

Фани Цуракова: Написаното слово трябва да е естетизирано. Ако човек не може да бъде естет в словото, значи не е за този занаят. Естетиката е есенцията на доброто изкуство и повлияването към добро.

Владислав Кацарски: Криминалните автори отделят време за изследователска дейност, преди да напишат книга. Как се случва при Вас?

Фани Цуракова: Когато работех в сп. „Общество и право”, отделях време за изследователска дейност, сега не е така. Списанието даваше гласност на дела, но за мен интересни бяха детайлите в тях. Детайлите на престъплението, на поведението, на думите на човека.

Димитър Христов: Менталните заболявания на човечеството и на човека не се ли увеличават, защото се чете по-малко? Попаднах на твое есе „Четящият човек”, което разглежда, как четат хората в различни части на света, какво четат, начина, по който възприемат писаното слово.

Не се ли различават четящите хора от други, които са консуматори на визуални медии?

Фани Цуракова: Това, което ме поразява напоследък, е, че четат и пишат хора, които най-малко съм очаквала. В болницата, където работя, има млада жена, която е на дъното на болничната йерархия. Събира опасните отпадъци и ги отнася за изгаряне. Тя е човек, който винаги чете. В същото време има хора, които йерархично са на много високо ниво, но Достоевски им е напълно непознат и не са посягали към неговите романи, както и към книгите на други автори.

Димитър Христов: Творческата работа, писането може ли да се нарече автосугестия, психотерапия, освен четенето на красива литература?

Фани Цуракова: Има цял раздел в психотерапията – книготерапия. Безспорно е, че добрата литература никога не дава точни рецепти, както и добрият психотерапевт, но извеждат героя си към решение, което сам намира. Големите автори са такива – и Достоевски, и Шекспир, и Стайнбек.

Владислав Кацарски: Понякога журналистът пречи на писателя, защото това са две различни форми на изразяване. При Вас как е?

Фани Цуракова: Това, което ми донесе журналистиката, е да можеш да се откажеш от написаното. Редакторът може да го отхвърли, да го съкрати, да го пренапише. А авторите сме доста чувствителни за всяка дума.

Димитър Христов: Имаш изключително пластичен и динамичен стил, едно богатство от герои, които са от най-различни сфери на живота. Влизаш в дълбоката същност на героите си и чрез тях разкриваш нашата действителност по много интересен и цветен начин. Провокираш ни да се замислим за самите себе си. Искам да добавя, че си автор и на драматургия. Твои драматични текстове са играни в чужбина. Имаш и произведения за деца – „Бебетата на Писана” с богати и колоритни илюстрации на художничката Зора Янчева. Историята е весела, полезна и поучителна.

Когато пишеш за деца, не остава и следа от криминалния автор. Как се случва това превъплъщение?

Фани Цуракова: Приятно е да се пише за деца. Имам нова книжка и обещание на издателство „Фют” да я издаде най-късно до началото на 2023 година.

Димитър Христов: Разкажи ни повече за твоя творчески процес.

Фани Цуракова: Първото е чувство, което те спохожда, и героят идва самичък.

Владислав Кацарски: А драматургията?

Фани Цуракова: Драматургията е нещо много приятно, защото е полифонично. Няма природни картини, пише се по-лесно. Има обстановка, но тя не е многообразна, изчистена е откъм думи – маса, стол, канапе. Диалогът е по-лесен, защото не разказваш за чувствата на героя. Обстановката и диалогът ги разкриват. Интересна игра е драмата. Основно в радиотеатъра имам неща, и там е още по-интересно, защото звукът е герой и трябва да го насложиш.

Владислав Кацарски: Радиотеатърът и театърът на сцена няма ли да се отделят след време като отделни жанрове? 

Фани Цуракова: Те са отделни, защото практически това, което в обикновен театър се вижда, в радиопостановката трябва да го предадеш със звук. Радиотеатърът засега оцелява в БНР, другите радиа не излъчват този вид театър.

Владислав Кацарски: Вие сте в едно от радиата, което започва да прави радиотеатър. Имаме аудио сериали, които се четат в определени дни и часове.

Фани Цуракова: Това е прекрасно. И четенето по радио е също прекрасно.

Водещи: Владислав Кацарски и Димитър Христов

Написано от Anelia Velinova