Място за  срещи – преди и сега, тук и някъде!

Ех, младост! ( Пък и защо само младост, а не и зряла сладост?! )

Има трепетни и знакови неща, които се случват в живота ни. Казвам “неща”, понеже “събития”  звучи прекалено систематизирано, некомфортно за свободолюбивия  дух... Та, за тези завоалирани тайни, прилични на яйце с неустановен родител, които изискват време, за да се пръкне пилето или да отнесеш в три плика на бунището токсичния запъртък, ще стане реч сега!

Срещата и нейното място, наситено с послания и съдбовен реквизит! Когато през 2000-та година се озовах в София, едно от култовите места за срещи беше в близост до тогавашния Нотариат - пред паметника на  на Патриарх Евтимий. Спомням си младежи, които пристъпяха нетърпеливо около каменния постамент и току поглеждаха часовника си, а когато това се превърнеше в нервен тик, се смесваха за кратко с чакащите на трамвайната спирка. Биваше ли по – ранен час, можеше да позяпат уличните машинописци, накацали досами входа на учреждението. Прехласваха се по  “тракащато  деловодство”, което попълваше срещу левче бланки за по – неумелите просители. Не че им трябваше извинителна бележка за закъснение или удостоверение за търпимост! По – умелите и разсъдливи пък, изнасяха сборния пункт пред кино “Одеон”, предвид възможността да пресекат съседните пешеходни пътеки и тротоари, преди да се явят за разпознаване, тъй като бе удобно да огледат или да одобрят навременния обект, когото са поканили...

О, времена и срещи!

Друг “очаквателен пункт” бяха пилоните на НДК, което предполагаше стоицизъм при ветровито време, но пък имаше своето тържествено очарование, че срещата ще има културна насоченост и намек за съвместни  кино-  или концертни посещения. Няма по - добър барометър за сърдечна съвместимост от дружния смях и до́сега с изкуство...

Та, като стана дума за декори на финото опознаване, разбира се градинката пред Народния театър и фонтаните е наситена с такива благи възможности  – водни пръски, улични музиканти и сладоледени изкушения, вглъбените шахматисти, както и близката Градска галерия. Разказвали са ми за култовото заведение “Бамбука” (през 80-те), където артистичния елит е кипял от идеи и творческа суматоха… Мястото не е просто локация, а емблематичен дух, който подменя всякакви предисловия и прелюдии. Има още, но ще оставя “вратичка” и за вашите коментари и спомени, които можете да споделите под статията, драги обичащи срещите!

За Пловдив, може би “Главната”, стълбичките на “Каменица” и някое скътано местенце с дъх на смокини има своята хроника за срещи...

Един морски повей над Варна би отвел влюбени или замечтани за флирт двойки пред “Черно море”, на входа на Морската, на фонтаните, на “Червения”... Но, под часовника – на Козирката беше като “гара разпределителна” за срещи, предвид аналогичната на “Патриарха” позиция, където можеш да се смесиш с навалицата и да отминеш някой, който те чака със списание “Паралели” или леко повехнал карамфил!

Не мога да спестя култовата фраза за варненци “Среща на ъгъла на Спортната зала!”, което преведено на общодостъпен език означва “да те пратят за зелен хайвер”. Спортната зала е кръгла и достатъчно голяма, за да я обходиш и да си точен!

До нови срещи, когато има какво да си казвате и даже да  потанцувате! Като за начало - виртуално...

Катя Андреева

braillefm.com

Написано от Anelia Velinova