Константин Павлов-Кoмитата: Главната реформа трябва да се случи в главите на хората
Разговор с Константин Павлов-Кoмитата, кмет на кв. Лозенец, за реформите и нашите избори. За гласуващия мислещ човек и пречките пред него. Ще успее ли така конструираният парламент да излъчи стабилен кабинет? Кой има шанса да влезе в него? И още споделени размисли за бъдещето на България – с оптимизъм и надежда. Владислав Кацарски: Константин Павлов-Комитата в последната за годината „Приемна” на Брайл ФМ. Имаме традиция да започваме с хубави и силни хора, имаме традиция и да завършваме така. Здравей, много отдавна не си бил при нас. Константин Павлов-Кoмитата: Здравейте на всички. Много ви благодаря за поканата, защото при вас са ми може би най-приятните гостувания. Винаги се получават чудесни разговори. Аз не съм дошъл с празни ръце, нося ви две коледни играчки. Те са специални, защото както са хубави на външен вид, така и човек може с ръцете си да ги усети. Имат интересна, разнообразна форма, така че всеки да може да почувства Коледа. Това е част от една благотворителна акция на 139-то училище, което се намира в Лозенец, така че с голямо удоволствие взех тези две играчки специално за вас. Владислав Кацарски: Да започнем от твоето пребиваване в Лозенец като негов кмет. Как ти изглеждаше Лозенец и София, преди да влезеш в такъв кабинет? Не ти е лека длъжността. Много ветровито място е Лозенец и как ти се струва сега? Константин Павлов-Кoмитата: Едва ли моите впечатления са се разминавали много от тези на един обикновен гражданин, който се вълнува от съдбата на града. Разбира се, чудил съм се защо някои очевидни неща не се правят, защо хубави неща стават твърде бавно, примерно различни ремонти и т.н. Чудил съм се защо никой не обръща внимание на естетиката, като едно време при социализма, когато всичко беше само бройки. Количество без качество. Като заех този пост в края на 2019 година, първите седмици бях доста отчаян. Мислех си тази държавност, тази община как въобще функционира. Едно нещо няма да е като хората. Като отвориш някоя папка, хващаш се за […]

