Стари ленти

Той е преподавател по различни дисциплини към катедра „Кинознание и кинодраматургия“. Преподава в НАТФИЗ от 1994 година. Занимава се с изследвания в областите: история на киното, история и теория на филмовата индустрия, киното и съвременните медии, социология на киното, българско кино. Има професионален опит като режисьор, сценарист и продуцент. Членува в Европейската филмова академия, Съюза на българските филмови дейци, Съюза на българските журналисти.  Разговаряме с доц.д-р Александър Донев за кино и тенденции, какво загубихме и какво спечелихме с новия вид на кината, които сега има в България. Владислав Кацарски: Голяма чест за нас е, че си тук. Няма по-подходящ човек от теб, когато става въпрос за кино и всички теми, свързани с него.  Доц. д-р Александър Донев: Благодаря за признанието. Владислав Кацарски: Господин Христо Петров написа материал, който нашите слушатели видяха преди пет месеца – “На кино без билет”, в който темата беше кварталното кино. Какво загубихме и какво спечелихме с новия вид на кината, които сега има в България? Доц. д-р Александър Донев: Понеже не съм чел текста на господин Петров, е добре той да каже някои от идеите в него и аз ще продължа оттам нататък. Христо Петров: Направих този материал на базата на мои фотокадри, заснети през годините и в които тъжно се разкриваше процес на съзнателното заличаване на столичните кинотеатри. От 37–40 киносалона с различен брой зрители в София останахме с три кина. Единственото квартално кино, което крета,е „Кирил Влайкова”. Анелия Велинова: То е вече читалищна сцена. Доц. д-р Александър Донев: Създадено е с тази формула да служи едновременно като театрална сцена, читалищна зала и киносалон. Кирил Влайков е бил голям почитателна киното. Анелия Велинова: Да, но не му поддържат базата и тя е в трагично състояние.  Доц. д-р Александър Донев: Създаден е като модерен театър през декември месец 1908 година. Той е един от първите и в момента единствената сграда, специално създадена за киносалон, която продължава да съществува и […]