смирение

   Свързани са полярностите – Достойнство и Унижение. Достойнството касае вътрешното ни самосъзнание за качествата, които са ценни за нас и за другите, това самоуважение, което не е плод на егоизъм. Достойни са онези хора, които с яркото си поведение, с краткия си ход могат да променят правилата в „играта на сила“, които чрез прилагането на своите качества защитават ценността и свободата на всяко човешко същество. Достойни са и хората, които „понасят“ всичко, което не могат да променят без хленч, просене, гънене, отмъстителност и други тъмни реакции. Това е резултатът от личното усилие да осмислиш ставащото, независимо от загубите и ползите,  и да не навредиш никому. На противоположната страна стои Унижението, което е социална емоция, защото е на показ, пред всички. То е такова смачкване и изопачаване на ядрото на човека, в което той загубва центъра си, изпитва огорчение и се смирява, подчинява и притихва. Поради страх става раболепен от насрещното насилие: физическо, психическо, емоционално и мисловно. Унижението на единия се крепи на неправомерното желание за властване на другия, това е метод за изтезание. Унижението предизвиква отмъщение, гняв, срам, дразнене. Но най-съществено е, че при тази емоция всеки губи част от социалния си статус, има преразход на психическа енергия и ефектите от Унижението траят много-много дълго време. Човек, дори когато е унижаван от недостойни, може да бъде достоен за възхищение, подражание, приемане, обичане, подкрепа. Но човекът, който унижава другия, не може да бъде достоен. Примирен може да си останал без надежда и без преминаването през унижението пред всички. Това е да си в мир със себе си, честен към вътрешното. Невъзможността те прави снизeн; в смирението се съдържа филоcофия. Анелия Велинова Брайл ФМ