Юмрукът на съдбата
Управителят на Рехабилитационна база „РЕЛАКС“ в Шипково, Велизар Хинков, в откровен разговор за зрителите и слушателите на радио БРАЙЛ ФМ. Владислав Кацарски: Всички истории започват някак, но преди да започна тази, ще ви кажа, че „Релакс” не е почивен дом само за слети хора, а е общодостъпен. Достатъчно е само да напишете в интернет shipkovo.net и ще научите неща, които не само ще ви заинтригуват, но и сигурен съм, ще ви накарат да отидете там. А веднъж отидете ли, ще се върнете много пъти. И това е експериментално доказано не от група учени, а от доволни и щастливи хора. Може да ви се стори странно, но у нас вече има и такива. Джон Ленън беше казал, че „животът е това, което се случва, докато си правиш планове”. Иначе казано, докато кроим кроежи, съдбата ни се смее. На едни се усмихва снизходително, на други подигравателно, на трети – ами не зная. Но при всички положения и онези, третите, са забелязани. И понякога се случва така, че съдбата, освен че те е забелязала, те е и белязала. Но невинаги това е за лошо, макар когато лошото дойде, да ни се струва, че е настъпил краят на света. А стара истина е, че всеки край е ново начало. Какво ще бъде началото, зависи само от нас, защото случаят, съдбата, Господ, изобщо онова, което движи животите, помага на силните. А силен може да бъде всеки, стига да го пожелае. Ето такива мисли ми дойдоха, далеч от шосето, където срещнах един човек. Обикновен човек. Толкова добър, колкото сме всички. Вероятно, с толкова кривици в характера, колкото имаме всички. Този човек излетял един ден от голямото шосе и видял, че и на малките пътища грее слънце. Ще ви срещна с Велизар Хинков, управителят на почивна станция „Релакс” – Шипково. Това, което виждате, са кадри от околността на почивната станция „Релакс”. А това, което видях, усетих и преживях там, го пожелавам на всеки. Но да не губим време. Едно момче, […]
