рок

Иван Иванов: Когато корабът пътува от Хамбург до Лондон, няма на кого да свириш българска музика. Единственото, което правихме, е, че Джина излизаше, изпяваше една фолклорна песен от типа на „Лале ли си, зюмбюл ли си” и те се прехласваха пред нея, защото е много красиво това акапелно изпълнение. Беше екзотика за тях. На тези места трябва да си страшно добър професионалист и машина за музика. Каквото и да ти поискат, изсвирваш го перфектно. Научихме се на професионализъм в чужбина. Имахме истории, чиито поуки бяха, че или ще бъдем страхотни професионалисти, или няма място за нас там. Разговаряме с Иван Иванов – основател, ръководител и идеен вдъхновител на легендарната в близкото минало рок група „Кукери”.  Владислав Кацарски: Иван Иванов е единият от група „Кукери”, която близо 15 години беше сред десетте най-добри български групи. Групата, която ни е създавала прекрасни мигове и на концерти, и със своите записи по различните видове радиостанции, но главно в Българското националното радио в една жестока конкуренция. Иван ще ни разкаже как се случваше това във време, когато 10-12 групи бяха абсолютни фаворити, коя от коя по-добра. Благодаря, че ни оказа честта да дойдеш при нас. Иван Иванов: Благодаря и аз, че ме поканихте. Вече мисля, че всичко е било предопределено. Това, което ще ви кажа, не го споделям често и не помня кога за последен път съм разказал. На 6 годинки в град Русе, където живеех, майка ми ме заведе на уроци по цигулка и елементарна теория и солфеж. Срещнах там на 6 годинки едно нисичко, леко дебеличко и много русо момченце. В 7 клас отново се виждаме, обаче на приемен изпит за английската гимназия. Приемат ни, на единин чин сме. В 8 клас изгряха „Бийтълс” и както целият свят, така и ние полудяхме по тях. Забравихме за цигулки, пиана, акордеони, с които дотогава свирихме и изведнъж започнахме да търсим китари. Китари в тази държава нямаше. Имаше едни дървени […]