Коментар по повод кооперацията на слепите
За „честната” направа на демократите, които искат да избират себе си. Владислав Кацарски: Още на 11 септември миналата година „играта загрубя“ с кооперацията на слепите. Много здраво се счепкаха и рязко се очертаха две страни. Едната страна – привържениците на Димо Тотев, от Варна излъчиха Бончо Бонев за председател. Другата страна, водена от Маньо Алексиев – голямата заплаха за статуквото в Съюза на слепите и Кооперацията на слепите, която оспорва решението на събранието от 11 септември. Те отхвърлиха решенията, но не са искали тяхното спиране и проведоха събрание на 4 декември, което пък беше оспорвано от крилото на Димо Тотев с тази разлика, че рязко поискаха прекратяване на решенията на събранието. Кой пожела тези решения да бъдат спрени? Двама души, които нямат нищо общо нито с управлението, нито с организирането на подобен род събрания. Това са случайни член-кооператори, които по най-демократичен път упражниха правото на закона да спрат събранието, след което последва събранието от 28 януари, но решенията му не бяха вписани, защото крилото на Маньо Алексиев допусна няколко процедурни грешки. Така се стигна до 78-то извънредно събрание, което се проведе в хотел „Романс” в София. Как започна то? Така никога не е започвало събрание. Това, което се случва в момента в средите на слепите, е безпрецедентно. Не се е случвало в нито една световна държава, но в България, страната на абсурдите, това е „нормално”, всичко е „законно”. Скоро ще качим необработен видеоматериал от цялото събрание, но е странно да го наречем „събрание”. Искам да кажа на пълномощниците, че можеха и да не ядат по време на провеждането му, нищо не го налагаше. Хората с вилици в ръцете не бяха изпосталели от глад. Можеха да проявят повече уважение към онези, които са ги излъчили, да присъстват там и да ги представляват. Искам да отворя скоба и да кажа, че ние сме безпристрастни наблюдатели […]
