РЕЙМСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ
„Казват, че ако не се вслушваме в притихналите гласове на нашите предци, ние не можем да се чувстваме свързани с тях. Една от причините да се интересувам от Реймското евангелие са някои статии на Стилиян Чилингиров, например. Той е бил приятел на моя дядо по майчина линия. Имало е и други публикации, които показват, че френските крале от Анри ІІІ нататък са се заклевали, когато бъдат короновани, като се полагали ръка върху едно евангелие. “ Лъчезар Тошев Владислав Кацарски: В следващия час ще погледнем на България през призмата на една мистерия и макар че не става въпрос за загадка, все пак загадъчност има. Слушайте. Анелия Велинова: Паметта е тази част от нашето съзнание, която свързва миналото с бъдещето. Тя е поуката, извлечена от преживяното, и породените от него мисли. Най-същественото зърно от духовната част на паметта се утаява в кръвта и в езика. Така се предава на следващите поколения, било като генна информация, или като материално богатство. Паметта е наследената от предците ни мъдрост, тяхната следа в нас. Индивидуалната ни памет се обединява със сродните на нея и тя придобива качества като колективност и историчност. Много опити са правени по различно време да се заличат или обезличат най-ярките мигове на паметта, да се подменят, преиначат, скрият, дори унищожат. Напразно. Паметта се надига от вековете като коректив и най-неочаквано насочва вниманието ни към даден обект. А родолюбието е поклон пред делата на дедите ни. То трябва специално да се отглежда и възпитава, защото родолюбците, не другите, излъскват и премахват патината от овехтелите страници на народната памет и възстановяват справедливостта. Те са хората с изострена чувствителност и признателност към миналите поколения. Те издействат уважението на всички. Те работят неуморно за самочувствието на новите генерации. Може да има противопоставяне, дори отлагане на истината, но тя неотменно изплува от дълбините. Дори заключена и покрита, истината изисква действия за нейното възстановяване, изисква смелост, упоритост и постоянство, защото нищо не се постига даром, но прекъсването […]
