По пътя към храма
Разговаряме с отец Румен Стойчев от Българската православна църква за Страстната седмица. За вярата и добротата. За любовта като път, истина и живот. Владислав Кацарски: В студиото сме с Христо Петров и отец Румен Стойчев от Българската православна църква в началото на Страстната седмица след двата големи празника – Лазарова събота и Цветница. Може нещо да бъркам, но моля да бъда извинен. Отче, здравейте. Благодаря, че оказахте честта на нашето радио да бъдете сред нас в предстоящите светли празници. Отец Румен Стойчев: В името на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин. Възлюбени в Господа, боголюбиви, богопредани чеда на Светата ни църква, Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни. Това е Лазарова събота – когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница, когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт. Както го е правил по-рано, Иисус – непознат, неизвестен, непризнат, сега Той, Който никога не е търсил власт и слава, сякаш Сам подготвя Своето тържество. Той заповядва на учениците Си да Му доведат младо осле. Той го възсяда и влиза в града, съпроводен от тълпа народ и деца с палмови клонки в ръце. И тази тълпа, и тези деца Го приветстват с древния възглас, с който са се обръщали само към царя: „Осанна! Благословен е идващият в името Господне! Осанна във висините!“ Какво означават тези тълпи народ, палмовите вейки и отекващото царско приветствие, тази ликуваща радост? И защо всяка година в този ден, шести преди Пасха, Той разкрил Своето царство на земята, открил го е на хората, призовал ги е, а заедно с тях и всички нас, да станем граждани на това царство Христово, поданици на един смирен цар, цар без земна власт и без земно могъщество, но всесилен чрез любовта. Ние живеем в свят, в държави, които […]
