Уникалната Глаголица
„Глаголицата ни води към безкрайността…” (А. Велинова) Глаголицата ще ни пази и в бъдеще. Но трябва да си възвърнем уважението към създадените ЗА нас и ОТ нас постижения: те са за ползване от българите, но са полезни за целия свят. Анелия Велинова и Владислав Кацарски в разговор за свещения език на българина. Азбука. Духовност. Политика. Владислав Кацарски: Започвам един разговор за българските букви и ви предлагам да си припомним един материал отпреди 9 години. Ще поразсъждаваме върху него. Първо, искам да ви покажа материала, защото си струва да си припомним в исторически план как стоят нещата, а пък и от друга страна да видим, защо някои неща наистина не се случиха. На 27 февруари 1990 година все още съществуващият по онова време Държавен съвет реши за национален празник на България вместо 9 септември да бъде определен 3 март. Шест дни по-късно решението беше потвърдено и от Народното събрание. Така, уж „късайки с миналото си“, припряно и стратегически, България беше оставена в „тебеширения кръг“ между Русия и Европа. В първите години след 1989 г., макар разколебавана и пиляна, енергията за промяна все още можеше да върне исторически правдивата трезвост в българския поглед към Русия. За тази трезвост говоря. Затова е бил нужен и 3 март като национален празник. За да подмени припряно и стратегически героичния декор на 9 септември с друг – пак така героичен. И все така подходящ за етюдите на вечна благодарност към „двойните освободители“. Като последен опит подмяната да бъде предотвратена през май 1990 г. – само месец преди изборите за VII Велико Народно събрание, се роди дебат – „Може ли 24 май да обедини нацията“. Следите му лесно могат да бъдат проследени заради все още рехавия медиен пейзаж в първата година след свалянето на Тодор Живков. Те водят към тогавашния младежки седмичник „Полет”. Помните ли го? Той е варненски. Заедно с пловдивския „Комсомолска искра” и столичния „Култура” той беше част […]
