Разказ „отвътре“ с Атанас Железчев: горяните
Разговор с Атанас Железчев, бивш народен представител и заместник-председател на Народното събрание, за горяните, които първи в Европа се противопоставят на установяващата се у нас комунистическа диктатура. Владислав Кацарски: В следващите минути ще се върнем в едни от най-страшните периоди на новата история на история на България. Адвокат Атанас Железчев, един изключително сладкодумен човек, който с магията на своето слово обаче ще говори и ще разказва за страшни неща. Здравейте. Много ми е приятно, че сте при мен. Откъде да започнем, г-н Железчев? Аз предлагам да се върнем от началото. Тоест от Вашето начало, от прогимназията да кажем. Атанас Железчев: Не. Аз започвам от това кога съм роден и като дете какво съм слушал в моето семейство за хората, които първи се опълчиха в Европа против установяващата се у нас комунистическа диктатура – горяните. Владислав Кацарски: Това е станало през 44-та година, когато сте бил 6-годишен. Атанас Железчев: Да. Бях 10-годишен, когато слушах брата на моя дядо и дядо ми като си разказваха някои неща, а именно, че в Сливенския балкан намерили трупа на един човек, който е бил от нелегалните, наречени „горяни”. Убит там и не позволили на неговото семейство да вземе трупа му и да го погребе. И след това ми беше направило впечатление – у мой роднина видях един човек от селото, значително заможен човек, с едно чувалче беше дошъл да вземе брашно. На мен само ми направи впечатление този факт, без да го анализирам, защото възрастта ми не е позволявала. По-късно, когато поотраснах, започнах да се замислям за този факт и това, което слушах за хората, които са в Сливенския балкан, сливенските горяни, разбрах, че този човек е събирал брашно от хората в селото, за да осигурят прехраната на горяните. Тези години бяха много сушави в Ямболския и Сливенския край и реколтата беше изключително лоша, и хората, дори и заможните хора, нямаха възможност да си изхранват семействата. Затова този човек, макар и […]
