Мъдрост

       Има един анекдот: Един пътник срещнал Чумата, която отивала в Багдат. Тя му казала, че ще отнеме 1000 живота. Когато се връщала, пътникът я попитал, колко хора са умрели. Тя му отговорила – 9000. Пътникът се възмутил от явната й лъжа и я попитал, защо го прави. Тогава Чумата му казала, че тя наистина е взела живота само на 1000 души, останалите 8000 умрели сами от страх.  Страхът произтича от инстинкта да не загубиш нещо ценно за тебе. Страхът често говори за много преживени несполуки, за слабост, за разрив с Любовта. Той е като умствен микроб, който поражда съмнение, подозрение, паника, омраза, дори агресия, но много често парира действията на страхливеца. Тоталният страх у човека означава, че той нищо не разбира. Ако се страхуваш от Смъртта, тя идва. Ако се боиш от бедност и безпаричие – това те спохожда. Тогава не е ли по-добре да мислим само каквото обичаме и желаем? Страхът е само едно чувство и би било хубаво, ако го възприемаме като предупреждение, като питане към самия себе си дали сме свършили всичко по най-добрия начин (разбрали наученото – приложили го – постъпили добре). Някога Страхът се е считал за началото на Мъдростта. Но днес е нужна Разумност. Мъдрост без Разум не е възможна. Разумността държи сметка за всички неща изобщо, докато Страхът касае само тебе в дадения случай. Но той е заразителен, може да обхване и тебе тълпата, като прорасте до Паника. Защото той е някаква защита, свързана със самооцеляване. Да отдалечиш Страха означава да се освободиш от материалното и да се свържеш със своята духовна същност. Тя е мъдрата ни половинка. Но кой днес цени Мъдростта? Какво днес се счита за Мъдрост: парите, властта, агресията, безчувствеността? И се питам: дали нравственият или физическият насилник, безскрупулният крадец, убиецът, изнудвачът, мъчителят – все в тази „гама“ персонажи на деня – се […]