Незрящият български скулптор Денис Попов за абстрактното изобразяване
Той извайва ярки и запомнящи се скулптури и доказа, че липсата на зрение не е пречка да твори. Измиcля нови cветове, изпитва гpаниците на yма и фантазията, ескпериментира, без пpетенция да бъде xаpеcан или разбpан. Разговаряме с Денис Попов за мечтата да стане скулптор и препятствията по пътя към осъществяването ѝ, за цветовете, които вижда със сърцето си, за участието в голямата арт брут изложба в Париж. Владислав Кацарски: Денис Попов е първият сляп скулптор в България. Изключително се радвам, че си сред нас. Ще се опитаме да направим малка разходка из твоя живот и предстои да заснемем подробен и хубав филм за теб от работното ти ателие, както направихме с твоя професор Моника Попова. Как се случи така, че Денис Попов – детето, което познавам като ученик в училище за деца с нарушено зрение, реши да се занимава с визуално изкуство? Денис Попов: В началото то за мен беше хоби. Правех дребни фигурки от пластелин и задавах най-различни въпроси на нашата преподавателка г-жа Евелина Песева. Изучавах пропорции, различни техники в изкуството, които позволяват абстрактно изобразяване – четях за тях, не беше включено в училищния материал. Имах приятели, с които гледахме анимационни филмчета, сериалчета и те ми ги описваха. Опитвах се да ги възпроизвеждам, както си ги представям. Пресъздадените от мен образи са много по-различни от реалните. Анелия Велинова: Да уточним – ти си сляпороден и нямаш никаква визуална представа за какъвто и да е предмет и форма. Денис Попов: Да. Нямам никаква представа, затова и методите за моето обучение бяха по-различни във времето, когато се учех. Бях в 8-ми клас и училището ни беше посетено от докторант към Художествената академия – Мария Коева. Тя пишеше докторат на тема „Слепите и визуалните изкуства”. Изследваше възможно ли е сляп човек да възприема пластичното изкуство и доколко може да го сътворява. Потърси доброволци и аз се съгласих да участвам. Препоръча ме г-жа Песева, за което […]
