Кратки въпроси за някои форми на вечното изкуство
Преди десетина години говорехме с приятели за изкуство. Споделяхме пристрастията си. Меломани и книгомани сравнявахме, търсехме допирателни, разчленявахме и събирахме отново ( внимателно филтрирани ) своите вкусове. Накрая стихнахме до заключението, че латиноамериканската литература е разновидност на хардрока. Посланията им са извън традиционната рамка, емоционално-нажежени… 20-ти век е дал два големи културни феномена – латиноамериканската литература и хардрока (от края на 60-те и началото на 70-те). Не причисляваме джаза, защото той се асоциира с импровизационното начало. Какво ще се появи в бъдеще? Каква ще е посоката? Много е трудно да се прецени. Историята ни показва, че нещата възникват сякаш спонтанно и внезапно, но това съвсем не е така. Има неуловими вътрешно-духовни процеси, които зреят тайно и незабележимо, докато дадат плод. Мисловността и рефлексията на формирането ѝ имат вече друго измерение при новото поколение. То не само използва компютърни термини, но и мисли по един друг начин – с готови щампи от мащаба „копи-пейст“, „бъг“ , „delete“… Какво предизвикателство е да провокираш и надскочиш този модел? Не се знае кога, но ми се струва, че ще има конфликт и в музикалните концепции, и в енергията към ново начало. Нали търсещият определя търсеното?… Говорим за щампата и широкото ѝ приложение в настоящето. Колкото по-натрапчива е дадена щампа, толкова по-настойчиво зрее съпротивата срещу нея. Така се раждат революциите. Междувременно, през последните десетина години сме свидетели на такава промяна, която трудно може да се дефинира като “промяна в естетиката”. Зрелищата на съвременните ТВ формати и монотонният ритъм на посредствеността “облекчават” съвременния потребител и го трансформират в консуматор. Къде е тази “революция”? Малкото търсещи ли ще достигнат до този културен поврат? Все въпроси, които остават без отговор… Катя Андреева, Брайл ФМ
