Дрематург

Банко Банков е писател и професор по строителна механика. Инженерство и литература разделят живота му. Автор е на няколкостотин художествени произведения във всички жанрове, донесли му редица наши и задгранични награди. Той е първият носител на Националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“, която му бе присъдена през 1915 г. Призът се дава за цялостно творчество.  Димитър Христов: Казвам добре дошъл на професор Банко П.Банков – един от моите любими писатели, автор, който познавам от години и чиито произведения следя с голям интерес. Най-любопитното е, че продължаваш да ме изненадваш. С възрастта човек добива някаква рутина, но като гледам твоята биография, ти и в научната си работа като професор в областта на архитектурата и строителната механика и в литературното си творчество търсиш неразработвани теми, по-непознати неща, подминавани сякаш от другите. А и тези твои находки още в първите ти книги с разкази и повести, с по-кратки литературни жанрове, са крайно любопитни, защото говорим за творби, писани в рамките на повече от 60 години, през  които продължава твоят творчески път и в областта на архитектурата като професор, преподавател, и в областта на литературата. Имаш над  50 научни публикации, преподавал си дълго време, заемал си различни постове в Архитектурния институт. Бил си участник и създател и на проекти, и на документация в някои от големите промишлени обекти на България. Специализирал си във Франция и в Полша. Цялата ти биография извън литературата се появява по някакъв начин в твоите произведения. Истина ли е? Банко Банков: Аз бих добавил следното: от една страна, възрастта те оставя затворен в профила, който си изградил вече за себе си, но от друга страна, човек се освобождава (поне аз) от автоцензурата, която го е ограничавала през целия му живот. Бих казал, че възрастта е товар, но и предимство. С усмивка ще споделя, че когато идвах за разговор в студиото, минах през една голяма детска градина. В двора имаше играещи деца […]