ЦЕРН

„Не забравяйте да гледате звездите, а не в краката си. Опитайте се да разберете какво виждате и си задайте въпроса защо съществува Вселената.” (Стивън Хокинг) Разговор с учения, изследователя на тъмната материя, фотографа, поета Радослав Симеонов за дебютната му книга „Монодиалози”. Поезия и наука. За „черните дупки” в живота.  Владислав Кацарски: При мен е един много особен поет. Няма да правим пълна дисекция на неговата поезия, но поне ще я „поразкадроваме” оттук оттам. Респектиран съм от факта, че Радослав Симеонов е учен, млад български учен. Харесвам хора, които дръзват да се занимават с българска наука, защото това в днешно време може да се окаже мостът, който да спаси тази държава, която сега не знае къде е. Определено е точно така. Каквото и да говорим, и както и да се опитваме да се помпаме, че не всичко сме изгубили, доста посоки изгубихме. Тук, от 10-ия етаж, се вижда Българската академия на науките, която крета и не защото там няма специалисти, а защото там няма достатъчно пари. Когато една държава не влага достатъчно средства в култура, в наука и в образование, или когато влага средства, които не знае къде отиват, нещата избиват извън коловоза. Здравейте, Радослав. Радослав Симеонов: Здравейте. Благодаря Ви за поканата. Радвам се, че съм тук с Вас днес. Владислав Кацарски: Аз Ви съветвам много да не се радвате, защото не съм от най-лесните водещи, но пък се радвам, че ще можем да си поговорим. А след предаването дали ще останем приятели, или ще кажете, че това е било най-ужасното Ви представяне, ще видим тепърва. Вие сте млад български учен. Какво искате да направите? Направи ми много силно впечатление, че се стремите да откриете елементарна частица ли? Радослав Симеонов: Така е. Аз съм млад българска учен. В момента съм докторант в Софийския университет във Физическия факултет и голямата цел на нашата група е, дай боже, да открием нова частица. Но за това пътят е огромен. Започва се с конструиране на теоретична задача, впоследствие за измисляне на експеримент, […]