Птиците, градът и мъдростта на орлите
Kрасивите сънища на столичани понякога завършват с романтичния писък на чайки! Хубаво е, сякаш си откраднал малко морски бриз от утрото и, ако нямаш належащи проблеми, сметки за плащане или някоя друга вгорчаваща ежедневието стресова дилема, ти се иска да полежиш и да послушаш. Ех, рибарю, имаш ли още мрежи да плетеш?! И вие, русалки свидни, имате ли си някой да ви намаже гръбчето с кремче… или да ви натъкми чадърчето, та да не слънчасате? … Все алюзии, произведени от странният звук на морската емблема – чайката. Гларуси и чайки са различни наименования на една и съща птица. Просто по – младите имат кафеникава окраска. Повече от двадесет години гларусите трайно се заселиха в столицата и с това преиначиха представите ни, че са морски птици. Те са адаптивни, непретенциозни и гнездят по високите покриви на сградите, като например с лекота могат да парцелират въздуха над “Дондуков”,” Московска” или друга топ дестинация. При “Шератон” от години ползват “ол инклузив” на небесното пространство и още никой не ги причаква като фамилиарно пиколо, та да им поиска бакшиш… Чувала съм, че кацат по товарните вагони и така – с нощния влак – право в големия град. Тук те нямат реална конкуренция – на враните им трябват дървета в градските паркове и между другото стават агресивни за 2-3 седмици, докато малките им са още безпомощни. Тогава понякога възрастните екземпляри кацат по главите на минувачи, понеже се чувстват застрашени заради своите вранчета. От птичи поглед градът, светът и проблемите изглеждат незначителни. Наскоро четох една история, за която не зная дали не е просто легенда, но ми хареса. Става въпрос за орли – скални птици, но пък алегорията е поразителна. И така: когато достигнат възраст 55г.,, природата им повелява да изтръгнат с клюн наранените си стари нокти , а после сами връхлитат твърдата скала, за да разбият […]
