Петър Михайлов: „Училището е в дълбока криза”
Литераторът, литературен историк и критик Петър Михайлов гостува в литературното предаване „Любовта, без която не можем“. Той е преподавател ( учител по литература в една от елитните гимназии ) и осъвместява всички свои занимания паралелно. Магистърската си работа на тема „Романът „Ана Дюлгерова“ от Яна Язова и някои проблеми, свързани с женското писане в българската литература от 30-те години на ХХ век“ оформя и издава като книга през 2014г. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Петър Михайлов, литератор, който се изявява в различни области. От една страна, като изследовател и културен историк, от друга страна, като литературен критик, включително и оперативна литературна критика и анализи. Не на последно място и като преподавател, учител по литература в една от елитните гимназии в София. Много се радвам, че успяваш да съчетаваш всички тези посоки на литературната си изява. Как смогваш? Петър Михайлов: Навремето си спомням как ти смогваше – правеше вестник „Добрина”, занимаваше се с нас, твоите ученици, междувременно пишеше своите книги, рецитали и така някак ни въведе в литературата, в това голямо море, макар да ни беше за много кратко учител. Важен е контактът. И радиопредавания също правеше тогава. Това е някъде през 1995-1996 година. Димитър Христов: Не мислех да се издаваме, че съм бил твой учител, а пък ти мой ученик, защото сега ти си учител. Има какво аз да науча от теб и от твоите книги, които си донесъл тук. Предполагам, че и твоите ученици те слушат с интерес, защото, когато преподавах, една учебна година съм бил учител. Мисля, че за мен беше не по-малко полезно, както надявам се е било полезно и за моите ученици. Въпросът е, че тогава аз виждах, че има хора с литературна дарба. Но от 1996 година, когато преходът беше започнал с пълна сила, много хора се отказаха, дори такива, които даваха добри надежди като талантливи автори и литератори. Ти не се отказа. Какво крепи тази твоя активност в литературата? Петър Михайлов: Харесва ми, обичам я. Самият […]
