Внезапната смърт на поета
Разговор с акад. Благовеста Касабова и поета Иван Есенски. Съдби, народопсихология и фатални събития в българската литературна действителност. Владислав Кацарски: Благовеста Касабова и Иван Есенски в един предстоящ, не много лек разговор за прекъснатия полет, преждевременната смърт на поета или конфликта на личност и общество. Здравейте. Много ми е приятно, че сте тука. Винаги е ставал хубав разговор с вас. Не сме обещавали леки разговори, но пък за сметка на това ще се поровим малко из историята, да видим кое, докъде, как и колко. Откъде да започнем? Иван Есенски: От историята. Владислав Кацарски: Аз като човек, който все пак съм се занимавал с литературна история дотолкова, доколкото съм се опитвал дори и да специализирам това нещо, макар че специализирах литературна критика, ще кажа така – аз ще се постарая да не преча, а само ще „побутвам” разговора, защото вие двамата сте достатъчно големи, за да мога да се намесвам с каквото и да е компетентно мнение. Да видим откъде ще се върнем тогава? Иван Есенски: Както казахме от историята, защото в крайна сметка България може би е единствената страна в света, чиято историография не е толкова вярна, колкото нейната литературна история. Така се е стекъл животът на България още от VІІ век насам. Нейната литературна история е свързана с историята на народа ни, превръщането му в нация в различните етапи. Първо, Второ, Трето българско царство, след това каквото става. И всъщност, ако се върнем на правилото, че историята се пише от победителите, а тя така се пише, на нея явно не може да се вярва, или не може да се вярва 100%. Но литературата не позволява никакъв фалш. Тя няма да е литература тогава. Тя ще е донос или нещо друго, ако авторът лъже, или изопачава истината в името на някаква конюнктура, някакъв личен и друг интерес. Ето, изведнъж заставаме срещу невъзможността да се мълчи, даже във времена, когато мълчанието става история. Аз мисля, че ние в момента сме в […]
