Климат, туризъм, мазохизъм и една Кауза

В най-горещите дни на изминалото лято имах късмет с приятели да попътувам през Родопите – от Момчиловци през Петково, Баните, Ардино, Кърджали до Ивайловград.

Навсякъде беше зелено, прохладно, много водно и гостоприемно. Зелено и ухаещо от борове и смърч, прохладно от високите и меки склонове на планината. Много водно от река Арда, голямата Малка Арда и десетките притоци, трите язовира Кърджали, Студен Кладенец и Ивайловград. И още по-минерално от топлата вода в с. Баните, която се лееше от десетките чешми по улиците на селото. И много гостоприемно от прекрасните хора с откритите им сърца и искрени усмивки. Но най-интересни и незабравими бяха историите, които чух и които ще се изкуша да споделя. Не знам дали да започна отзад-напред или от средата. Но както река Арда е поделена на Горна, Средна и Долна, ще се пусна по течението и дори срещу него.

Река Арда
И нали тръгнах отдолу-нагоре по реката, още при стената на язовир Ивайловград срещам  доц. д-р Ахинора Балтакова, преподавател от Геолого-географския факултет на Софийския Университет „Св.Климент Охридски“. Е, не ловеше риба – не че е забранено – но водеше група от десетина студенти на практически занятия. От дума на дума разбрах, че този район е под преобладаващото влияние на средиземноморските циклони, които предизвикват валежи основно през зимните месеци. В Арда се вливат 25 притока, по-важни от които са реките Върбица, Крумовица, Малка Арда, Черна, Боровица, и Кулиджийска. Високите води от падналите през зимата валежи съвпадат с периода на най-голяма консумация на електроенергия. Затова и през изминалия век са изградени по средното и долното течение на река Арда язовирите Кърджали, Студен Кладенец и Ивайловград. Те се пълнят от реката, като водосборът й е най-големият в Родопите. Той се формира изключително в тази планина и може да бъде разделен на две части – от много стар кристалинен масив със стара тектонска разломна мрежа, където има орудявания, които са изключително ценни с полиметалните си находища, които и до днес се използват. В средната част на Родопите има редуване на устойчиви скали с по-неустойчиви. Неустойчивите са различни вулкански туфи, вулканска пепел, която е била наслоена на дъното на този плитководен басейн с активен вулканизъм. Въпросните туфи са припокрити от лавови (не лаврови) потоци, които пък са устойчиви на ерозията и това благоприятства в образуването на съвременния релеф на възвишения, увенчани отгоре с въпросните лавови корнизи . В същото време долинната речна мрежа е всечена в неустойчивите вулкански туфи. И това спомага за разширяване на речните долини и образуването на неусвоени седименти вътре в самите реки. Това са и причините вътре в реките, които формират водосбора на река Арда и отиват към въпросните три язовира в Средна и Долна Арда – Кърджали, Студен Кладенец и Ивайловград – да се носи страшно много твърд отток.

Язовир Ивайловград

Язовирите се затлачват от всички тези наноси. Има изследвания за скоростта на седиментно натрупване и запълване на язовирната чаша. Това драстично съкращава водния обем и затруднява изпълнението на една от основните функции на язовира – да регулира водния отток. Тези отлагания влияят негативно и ускоряват амортизацията на хидро-енергийните съоръжения, построени под трите язовира. А изгребването на тези наслаги от дъното на язовира става само по един-единствен начин – голямо изпускане на водата от него. Това не е особено ‘весело’ за съседите по поречието на реката. И редовно се получават оплаквания, заради високи вълни по каскадата на         р. Арда в Гърция. Инцидентно се отправят оплаквания за прекомерно изпускане на вода. Особено когато тези високи води са в съчетание с високи води от река Марица и река Тунджа, които се събират близо до нашата граница и с Турция. Това е предпоставка за периодични обвинения към България в международен план. Технологията за постепенно изпускане на водите предполага синхронизация между много институции, под координацията на Басейнова дирекция Източно-Беломорски район, която отговаря за управлението на водите в тези три реки.

Координация и синхронизация в България стават много трудно.

Какво ли в България не става трудно?! А, да, само глупостите. Но нали сме всред природата и минералната вода.

Доц.Д-р Ахинора Балтакова

И сякаш ми прочете мислите, доц. Балтакова продължи: “Минералните извори в Родопите са част от подхранващата зона на реките. Наличието на разломни мрежи благоприятства формирането на извори. В районите на рудодобив редовно се изготвят доклади, базирани на инспекции по течението на Арда след хвостохранилищата. Установено е, че периодично има изтичане на не добри за здравето елементи като кадмий, например. Нещата не са много черни – умерено до лошо е положението. Нещата не са и много задоволителни, особено в проектите, които са за горна Арда. Там биха били по-засегнати, особено в района на община Мадан, където е проектирано строителство на язовир Мадан. Не е много обнадеждаваща перспективата за качеството на водата, особено в горните части на хидровъзела.“

В този момент сетих се за моя стар приятел Мехмед от Ардино. Той ми беше споделил, че кметът на града свикал събрание-митинг  и въодушевено им съобщил, че стои здраво зад строежа на каскада Горна Арда и трите язовира Ардино, Сърница и Мадан. Всяка година го правел по веднъж, откакто е избран за кмет. Дори и ‘Малкия Мустак’ – Тодор Батков Младши – поканил последния път. Но за тази история с Горна Арда по-нататък ще стане дума отново. Сега се връщаме в горите на Родопите и разбирам от доц. Балтакова, че тази зелена приказка наоколо не се е пръкнала току-така.

Традициите

Има добри традиции в залесяването в България от началото на миналия век. Особено през средата на миналия век на огромна част от оголените планински масиви. Друг е въпросът с какви дървесни видове е било извършвано. В повечето случай са били иглолистни видове, като бял бор и смърч. Идеята е била за добър прираст – бърз растеж. Но за сметка на това  бързо умират (което благоприятства  дърводобива), но и бързо горят, което пък засилва пожарите. Горското стопанство е свързано с укрепването и с добива на дървесина, като пример за кръгова икономика още от миналия век до наши дни. Но тука трябва да се постави и въпросът за злоупотребите. Защото винаги, когато се случи някаква беля, се оказва че някъде има нерегламентиран добив на дървесина.                                                                                                                           Пожарите

Това бедствие, горските пожари, е основна опасност за състава, структурата и функционирането на горските екосистеми. Климатичните прмени през последното десетилетие и човешката небрежност повишават случаите на възникване на горските пожари и размера на засегнатите от тях територии. Антропогенният характер на над 90% от пожарите налага категоризирането на горите като високорискови. Най-вероятни райони за възникване на горски пожари са насажденията от I клас на пожарна опасност. Това са предимно иглолистни гори, уязвими от пожари. Особено когато са умишлени. Трудно е да се проследи откъде и от кого се добива материалът, защото се изнася директно в чужбина, главно в Гърция. Заложеното у нас законодателство не е лошо, но рефлексът да намираме вратички в законите е много силно развит. И не толкова законодателството, колкото правораздаването, е проблем. Защо ли звучи като горско ехо? Тук искам да вмъкна констатацията на Борислав Сандов, бивш Вице-премиер и Министър на околната среда,  че:

« България все още не разполага със специализирана техника за гасене на пожари от въздуха, както и със съответното звено за това». Според него отговорните институции нямат желание да се възползват от възможностите за финансиране по европейски програми за закупуване на техника за борба с пожарите.

Добре де, изменението на климата, тези горещини, от които сега се крием в прохладните Родопи, не заобикалят ли тази част на България? Доц. Балтакова не е съгласна с мен. Няма как която и да е територия да се намира встрани от климатичните процеси и тяхната промяна или влияние. И с Родопите е така. Отдавна е известно, че това е район със силно влияние на средиземноморски климат с по-континентално проявление във всичките му разновидности и промени. Важно значение за формирането на климата в Родопите имат различията в надморската височина и разположението на планината по отношение на умерено-континенталното и средиземноморско климатично влияние.

Климатичните фактори

Значително по-свободното нахлуване на средиземноморски въздушни маси в Източните Родопи, поради ниския и хълмист характер на релефа, определя преходния (на север от р.Арда) и континентално-средиземноморския (на юг от р.Арда) характер на климата за средното и долното течение.

При ветровете и техния режим оказват влияние атмосферната циркулация и    релефа на земната повърхност. Преобладаващите ветрове са с посока север – северозапад. Меридионалните долини на реките Върбица и Крумовица насочват значителна част от ветровете в посока от юг на север. При проява на ветрове с такава посока по северните склонове на ридовете Гюмюрджински Снежник и Мъгленик и при подходящи синоптични условия се получава фьон. В климатичните особености има много добре изразено влияние на средиземноморския режим, характерен със засушаване почти през цялата година.  Високите температури, силните ветрове и ниската относителна влажност се проявяват съвместно със засушаването, което прави това явление много силно изразено. Установена е негативна тенденция в многогодишните изменения на валежите за много райони на Източните Родопи. Това налага да се изследва и анализира риска от суша и да се разработят и прилагат мерки за неговото намаляване и възможно отстраняване. Изключение от това климатично явление е есенно-зимния период. Тогава валежите са толкова интензивни, че водят до високи вълни в речните басейни. Дори някои речни корита да са пресъхнали през по-голямата част от годината, в момента когато се случат въпросните извалявания, те оживяват и се получават речни прииждания. Това са екстремни състояния на речните течения, които са резултат от активно протичащи хидроложки процеси във водосборите на реките. Най-голяма роля за формирането на прииждания през студеното полугодие играят валежните обстановки по топли фронтове, а през топлото полугодие – валежните обстановки по студени фронтове. Приижданията са характерни явления в режима на реките, които много често предизвикват неблагоприятни последствия за човека, околната среда и инфраструктурата. Те увеличават съхранените водни ресурси, но и причиняват разрушителни наводнения, ускоряват ерозионните процеси на разрушаване, отнасят изветрен материал от повърхността на скалите и натрупват този материал на други места. Приижданията определят генетичните и режимни характеристики на водните ресурси и поройността на реките в Родопите.

Геологията

Съществени предпоставки за приижданията са и геолого-геоморфологичните и почвено-растителните характеристики. Пороите и ерозията се активизират и от продължителните, многостранни и повсеместни изменения на природните условия във водосборните басейни. Катастрофалните наводнения нанасят щети на човека, околната среда и инфраструктурата. През годините са изградени защитни съоръжения. Когато реките се събуждат, влачат със себе си огромно количество твърд отток. Ако няма залесяване, процесът още повече се интензифицира. При наводнението през 1990 година на река Върбица при Златоград загинаха десетки хора, а тежка техника и танкове бяха отнесени от водната стихия.

„Климатичните промени се проявяват осезаемо. Да, ние ги усещаме, ще продължаваме да ги усещаме, никой не ги отрича, но всъщност бедите, които ни сполетяват, в повечето случаи се дължат и на човешката дейност и алчност. Това го заявявам – подчерта доц. Балтакова – на базата на наблюденията ми върху процесите, които се случват на нашата малка територия от доста време насам.“

Науката не върви след събитията, за които говорим.

„Ние отдавна сме публикували прогнозите ни, че така ще се случи. Да, сигурно в един момент нашето внимание е било заострено по време на някакъв такъв процес. Но заключенията са ни, че ние, хората, нещо не сме направили или сме го направили не както трябва. Източните Родопи са едни от приоритетните за България райони през 50-те години на миналия век. Повечето дерета са баражирани, укрепвани и залесявани. Някъде е имало свлачищни процеси, на други места залесяването не е било подходящо.“

Опасни игри с Природата

„Нещата не са добре, когато се опре само до икономически оценки,  популистки изказвания и политически интереси. Природата не ни е нито приятел, нито ни е враг. Това е средата, в която живеем. Ние сме неин продукт и трябва да се съобразяваме с нея. Това е нещото, което аз изповядвам като мислене и своя политика в живота като преподавател в Университета и в личен план в семейството си. Надявам се моите студенти да попият това.“

След тези думи с тиха завист погледнах групата студенти на доц. Балтакова.

Доц. Д-р Балтакова и нейните студенти

И се замислих за всички онези стари мостове в Родопите, които са несъразмерно големи за реките, върху които са изградени. Предстоеше ми да посетя Дяволския мост по течението на река Арда.

Дяволския мост при Ардино                                                                                       Сн.“Родопски хроники“

Затова продължих за срещата при моя приятел Махмед и жена му Бахрие в Ардино.

Като стигнах в града, нямаше митинг, слава Богу.

Проблемите

Случи се много интересна среща в дома на Мехмед с неговия приятел Димитър от София. Бахрие беше разточила страхотна ардинска баница, а мъжът й разля гъст айрян от „Родопчанка“ – тукашна мандра, която продава и в София. Стана дума за поминъка и обещаните от кмета туристи по брега на непостроения язовир Ардино. Оказва се обаче, че Димитър (освен приятел на моя приятел) е много полезен събеседник и адски интересен човек. Учил много повече от нас с Мехмед и е станал инж. Куманов, специалист по конструкции, строителство, екология,…- не знам дали не и археология. От зората на така неосъществените промени в България се занимава и с обществени дела, като съ-председател на сдружение „Балканка“.

Нерде „Балканка“, нерде „Родопчанка“, но явно една любов ги свързва.

инж. Димитър Куманов

По повод бурния туризъм по брега на обещания от кмета язовир „Ардино“. Инж. Куманов започна с: “Като залееш едно прекрасно речно дефиле и го напълниш с бетон – ще има туризъм друг път. По Горна Арда местните величия сънуват как създават за десетина години работни места. А после? Както стана при Черни Осъм – недоволство всред хората ,заради опасност за съсипване на туризма…Всеки язовир, колкото и да е полезен, представлява потенциална заплаха – язовир Кърджали, например, 25% от обема му е мъртъв от скални наноси и тиня. Става въпрос за няколко десетки милиона кубика маса, която при почистване трябва някъде да бъде изхвърлена. Друг проблем е агресивната сеч във водосбора на язовирите, която предизвиква ерозия на склоновете. Забраната за сеч във водосбора на язовирите засяга огромни територии, хората, заети с дърводобива и търговците на дървен материал.   Текат процеси на силно обезлесяване. Тези три нови язовири и хидро-енергийна структура по Горна Арда – Мадан, Сърница и Ардино  – имат и дълги проблеми, свързани с екологията. Още в края на 2016 година приеха предишните планове за управление на речните басейни.    За Източно-Беломорския регион от сдружение „Балканка“ са пуснали редица  предложения. EVN-България е поканена да обсъди техния проект за Каскада Горна Арда, още повече, че проекта им попада в НАТУРА 2000  за  Средни Родопи с приоритетни за обитаване растителни и животински видове. Това означава, че трябва да се спазва националното и европейско законодателство без отрицателно въздействие върху защитените области с преобладаващ обществен интерес и при липса на каквито и да било други алтернативи. И ако се допусне значително отрицателно въздействие, трябва да се изпълнят строгите изисквания за компенсиращи мерки – т.е. в друга защитена зона да трябва да се възстановят местообитанията, които са унищожени, и да се получи съгласие от Европейската комисия за тяхното прилагане.

Реализирането на проекта за каскада „Горна Арда“ неминуемо ще доведе до влошаване на екологичното състояние на реката, на повърхностния воден слой. Потенциалните инвеститори констатираха и официално заявиха, че с този проект не може да се постигне баланс между икономическите ползи и екологичните цели. Практически проектът е на трупчета. Е, от време на време някой от кметовете в региона се втурва да прави кампания за проекта. Новият инвеститор ще трябва да изкупи дела на EVN и да се справи с всички предизвикателства, свързани със спазване на Европейското законодателство. Дори и ако не разчиташ че ще ползваш европейски пари за реализиране на проекта.”
Това – продължи инж. Куманов – е нагледен пример за ползите за България и гражданите от пълноправното ни членство е ЕС. Но абсурдите в България са безкрай и безспир. Една от идеите за спасяване на проекта лансира изграждане на трите ВЕЦ-а като помпено-акумулиращи, за да се влезе в друга еко категория. Но проблемът е, че това е каскада от язовири и съоръжения, които няма как да осигурят необходимия пад/ денивелация и обеми вода. Друг въпрос е как ще се върже всичко икономически/финансово. Може би и EVN са имали това предвид. НЕК е с 30% дялово участие. 155 Мегавата може да се приема за преобладаващ обществен интерес, но въпросът с необходимостта от отсъствие на други алтернативи няма как да бъде разрешен – има толкова много ВЕЦ-ове в Родопите и по реката, има ВЕИ перки, слънчеви колектори. Колкото и инвеститорите да плащат за благоприятни за тях процедурни еко оценки, в Брюксел има специалисти, които разглеждат тези проекти. Пример е язовир Яденица – кандидат за финансиране с европейски средства. След като Брюксел разбра за каква измама става въпрос, спря финансирането на проекта. Преди 40 години язовири в България са били строени след много внимателно проучване, финансово-икономическа обосновка за ефективност. Язовир Цанков Камък също е пример за класическа измама.

Стената на яз. Цанков Камък

Язовирът не е бил започнат преди 40 години, защото е в карстов район. Строи се в периода 2009 по време на Тройната Коалиция. Цялото корито на река Гашня, приток на река Въча  /преди стената/ е бетонирано.

Част от бетонираното корито на яз. Цанков Камък

До днеска отдолу под язовира продължават да текат води. От две места извират реки, които лятно време са по-пълноводни от тези, които се вливат в язовира. Язовир Цанков Камък не може да задържи вода. Мощността на инсталираните турбини за производство на електроенергия е 75-80 Мегавата. А стойността на строежа е 1 милиард лева. Най-скъпата инсталирана мощност в света. Наше проучване и анализ показат, че годишното производство на електроенергия от този ВЕЦ се равнява на работа на пълна мощност средно по 40 дни годишно! Значи, похарчени народни пари 1 милиард лева за 75-80 мегавата. Преди 40-45 години е имало идея за строителство на язовири Цанков Камък, Яденица, Черни Осъм. Но не са били построени. Имало е вероятно различни причини да не се строят. И случаят с Цанков Камък го доказва. Главния проектант на ПАВЕЦ Чаира Манол Димов е бил против строителството на язовир Яденица. Причината е, че стената се изгражда върху 30 метра широк скален разлом. По норматив язовири се строят отдалечени от разломи. Освен огромния натиск, формиран от водния обем и масата на самата язовирна стена, вибрациите от работа на генераторите и помпените съоръжения оказват допълнителен натиск  и представляват неизбежен риск. На този фон смехотворни и жалки изглеждат обвиненията срещу еколозите,  че „саботират“  строежа на язовира.

Друга заплахите за река Арда е планираната чудовищна минна дейност в района на община Крумовград. В момента са раздадени някъде около 70  процента от общинската земя с цел извличане на метални полезни изкопаеми – злато основно. Мина Дънди Прешъс Метъл е с много малка по обхват площ, но не и като въздействие на Ада Тепе.

Негативният ефект от минните дейности и концесиите може да се види в поречието на река Тополница, по думите на инж. Куманов. Същото е в поречието на Малък Искър от Елаците, по Луда Яна от Асарел. В района на Крумовград река Крумовица е десен приток на Арда. Това е много сериозна заплаха. У нас еко оценките се заплащат от инвеститорите. Например в оценката за Ада Тепе пише, че няма никакви води да изтичат от площадката на мината в река Крумовица. А при наша проверка на място констатирахме съвсем друго – някъде около петнайсетина сантиметра жълтеникава кал по дъното на реката. Не беше злато, за жалост, но направените проби установиха, че има многократно надвишаване на стандартите за седименти на различни тежки метали. Впоследствие РИОСВ – Хасково и Басейнова дирекция – Пловдив доказаха, че водите от площадката на мината се заустват директно в река Крумовица. И нямаше никакви последствия за нарушителите. Това е само един пример как се опазват водите у нас. В доклада за оценка по съвместимост с Натура 2000 за Ада Тепе пише изрично, че само тази мина, ако се развие, няма да има значително отрицателно въздействие върху околната среда.

Но никакво разширяване и разкриване на нови мини не трябва да се допуска. Въпреки категоричната препоръка да не се допуска разкриване на нови мини, само 7-8 години след този доклад се втурнаха като луди да раздават общински имоти и да продават частни земи за нов минен добив в района на Крумовград.”

Инж. Куманов се е убедил, че изпълнението на европейските директиви за опазване на водите и свързаното с тях българско законодателство много често са трън в очите на инвеститорите и другите заинтересовани, готови на всичко за да представят изкривена и манипулирана картина срещу обществения интерес.

Докато си говорехме, започна да се здрачава, баницата беше изядена, айрянът – изпит.

По улиците на Ардино туристи така и нямаше

Инж. Куманов се запъти към планината.  Аз поех към София, изпълнен с противоречиви мисли. Не намирам още отговор какво се прави от нашата държава като адекватна политика за развитието на икономиката и бизнеса, за осигуряване на здравословен живот на нас,, поданиците, които живеем и ще живеем в условията на променящ се климат и всички последствия от това.

Каузата

В търсене на нещо като отговор и най-вече глътка оптимизъм се свързах с една емблематична личност от времето на Зеленото Движение – Борислав Сандов. От годините, което не е много отдавна, когато той беше заместник министър-председател по климатичните политики и министър на околната среда и  водите не е спирал да работи за убеждаването на институциите, бизнеса и гражданското общество в необходимостта от предприемане на спешни мерки за предотвратяване изменението на климата. Един от начините, според него, е сътрудничеството с държави с високо развити технологии и ноу-хау в областта на зелената енергия.

Климатичните промени са неоспорим факт и последиците от тях оказват въздействие върху различните сектори на икономиката и върху здравето на хората, биоразнообразието и екосистемите. Двата стълба в борбата с климатичните промени са превенцията и адаптацията, подчерта Сандов.

Борислав Сандов

Той даде пример, че Европейската комисия е изчислила, че 1 евро, вложено навреме в мерки за климатична адаптация, спестява 14 евро за погасяване на щетите след това.

И като истински родопчанин, Сандов много емоционално сподели, че:           «Темата за природата на Родопите е много лична за мен, защото съм роден и израснал в горното течение река Арда, в Средните Родопи, близо до границата с Гърция. Тази планина и традициите на обществото в нея ме е формирало като характер, но също така ми е дало и много знания. Или поне любопитство, което на по-късен етап е формирало тези знания. Когато падаха мостове при наводнения в Родопите, се питах защо се случва само на новите мостове, а старите, построени преди векове, все така удържат на тази стихия. Традицията да си адаптиран към климатичните промени и в частност към наводненията, са явно научени уроци по поречието на река Арда и затова старите мостове са строени прекомерно големи за малките реки и ‘сухи’ дерета. Същото се отнася и за животновъдството, което в миналото е мигрирало според сезона, за да избегне студа и заледяването. Тогава през зимата пастирите са мигрирали със стадата си на юг към Беломорието. Сега стада селскостопански животни от Родопите пътуват до Рила, за да пашуват и оцеляват през лятото, избягвайки засушаването. Дори има такава мярка за подпомагане, наричана пасторализъм. Помня големите снегове от моето детство и знам, че вече няма да е така, след като региона става с типичен средиземноморски климат, но вярвам, че хората ще могат да се адаптират и към това ново предизвикателство. Точно както са се адаптирали и преди. Но трябва повече да говорим по тези въпроси и повече да работим по тях.»

Според данни на Европейската комисия Европа се затопля два пъти по-бързо спрямо останалата част на света. България, като част от Югоизточна Европа, е сред най-уязвимите места на континента и у нас екстремните прояви на климата ще стават все по-чести. Големите пожари и наводнения все още ни заобикалят, но те предстоят и у нас, защото нямаме климатична граница, която да ни предпази, а ние трябва да се адаптираме. Екстремните прояви на времето стават все по-ощетяващи и науката е категорична – ще имаме повече наводнения, засушавания, пожари. Но ако се научим да се пазим и използваме решения, базирани на природата, можем да се справим – защото природата е минавала през различни катаклизми и е успявала да еволюира. Ние трябва да направим същото”, каза  Борислав Сандов, за когото адаптацията към климатичните промени е негова лична кауза.

Дали ако заставим институциите в България, а и ние опитаме да се адаптираме към природните промени,  ще заживеем по-добре и по-щастливо?

Всеки си има кауза.

София,  ноември 2025                                                              Хр. Петров

Написано от BrailleFM