В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


„Трябва да победим или да умрем – друг избор няма!“

Публикувано от на 20/01/2022

Генерал-лейтенант Владимир Вазов, Муамар Кадафи 1

1."Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!“ Председателят на Британския легион Майор Готлей го представя с думите: „Ще дам думата на българския генерал Вазов. Той е от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история.“

2. Муамар Кадафи – политика и дипломация… В годините, непосредствено след като взема властта в Либия, образът му на бунтовник и военен, лявата му политика срещу Запада и срещу колониализма и несправедливото разпределение на богатствата му дават прякора „арабски Че Гевара“.

Разговaряме за подвига на голям български патриот, признат в международната военна история и изучаван във военните академии по света. Владимир Вазов е Непобедимият генерал в т.нар. „Дойранска епопея” през Първата световна война.

За него председателят на Британския легион в Антантата – майор Голтей, казва: „Той е един от малцината чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!“

През 1936 година в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара „Виктория“ я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“ Англия свежда знамена пред генерал Владимир Вазов.

Анелия Велинова: Искам да говорим за ентусиазма, за желанието хората да допринесат за развитието на държавата си, нещо, което днес ми липсва. Трябва да върнем този плам, за да може всеки в своята малка килийка с дадените му способности и призвание, да възражда и гради, а не да руши. Искам да попитам кой 17-годишен младеж днес ще направи това, което Владимир Вазов, брат на народния поет Иван Вазов и на генерал Георги Вазов, е направил на тази възраст? Когато през 1885 година избухва Сръбско-българската война, той се явява пред наборната комисия, за да бъде изпратен на фронта, а и другите му братя вече са войници. Отказват му, защото смятат, че все още е малък. Ентусиазмът му обаче е голям. Владимир открадва коня на брат си Георги – поручик в инженерните войски, и тръгва към Сръбската граница. Настига българската армия при Драгоман. След спечелването на битката при Сливница, в която участва, всички, включително и Владимир Вазов, са във възторг. Това са пет момчета от една фамилия! От този момент Владимир Вазов решава да посвети живота си на военната  служба. На следващата година постъпва във Военното училище и това е началото на блестяща воинска кариера в три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първата световна. 

Владимир Вазов не престава да се обучава и да трупа знания, за да се развие като военен. Към края на 1894 година, вече капитан, произведен в този чин същото лято, е приведен в Четвърто артилерийско отделение в София. На 1 януари 1903 година примерният офицер е отличен с чин майор. Тогава е командирован да следва в Руската артилерийска школа в Царско село. Същата година майор Вазов завършва успешно курса на школата. На всички курсисти се полага едномесечен отпуск и безплатна карта за руската железница. Пламналата от Илинденското въстание Македония обаче подтиква Владимир Вазов да прекрати отпуска си по своя воля и да се прибере в България. Потегля към Кюстендил в очакване на заповед за преминаване на границата, но политическата обстановка не позволява да стигне до там. Македонският въпрос не е решен и така е до днес, заради интересите на „великите сили”. Продължава с военното обучение във Франция, по-късно противниците му от войната ще оценят по достойнство това, на което са го научили самите те. Служи и в Германия, военната му кариера се развива бързо, за да стигне скоро до едни от най-високите чинове в българската армия. Няма фронт и битка, в които той и братята му да не се хвърлят саможертвено напред.

Постиженията му предизвикват респект и възхишение – и сред съюзниците, и сред враговете. Най-голямата му победа е историческа за хода на Първата световна война. Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на войната. Генерал Вазов командва 9-та Плевенска дивизия на фронт от 100 километра.

За голямата битка при езерото Дойран е писано и говорено много – как със 7 хиляди бойци може да се отблъснат атаките на седем пъти повече войска – това и до днес учудва много историци, макар тази стратегия от есента на 1918 година да се изучава в почти всички военни академии по света.

В един момент българите са били наясно, че губят срещу многобройния противник, дори офицерите обличат парадни униформи като за последно. Само генерал Вазов смята, че още има шанс – шансът според неговата простичка стратегия е бил в дълбоките по 4-5 метра окопи, които са запазили живота на войниците, и след двудневния обстрел, когато съюзниците изстрелват голяма част от мунициите си – българите да тръгват под командата „На нож!“ Българите побеждават убедително и това е краят на дългата сага от военни действия край Дойран. Битката при Дойран е записала и една невероятна статистика – близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една – митичната Плевенска дивизия. На 19-и септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.

В тази сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, България е спасена от окупация. Тази победа е най-голямата в цялата 14-вековна история на България. Въпреки това, по-късно войските на Антантата правят пробив при Добро поле (днес Северна Македония) и накрая България се оказва губеща в Първата световна война. Сигурно оттам произлиза поговорката – че това, което печелят българските войници на фронта, се губи на масата на преговорите от българските политици и дипломати, и от нечистите игри на „великите сили”.

Владислав Кацарски: Великите сили продължават да забъркват големи каши по света и до днес. Войни, „нежни революции”, „арабска пролет” и всичко в името на Негово Величество – Петрола. Заради него разсипаха много арабски държави и ги превърнаха в руини. Но днес ще говорим за Либия и кой е Муамар Кадафи.

Христо Петров: Това е полковникът, който 42 години стои начело на Либийската държава, полковникът, който заедно с военните сваля от власт чрез преврат тогавашния либийски крал. Малко след това той прокарва своите виждания за пряка демокрация, при която народните комитети решават съдбините на държавата и съдбите на хората. Основните тезиси на своя социализъм Кадафи събира в т.нар. "Зелена книга" – това е Коранът на Либия, в който има религия, икономика, социална политика. Като част от управленческата си програма, през 70-те години Кадафи национализира всички частни предприятия, включително селскостопанските площи, петролната индустрия и банките, и позволява развитието само на малък семеен бизнес. По време на управлението си в рамките на няколко десетилетия, той издига своите възгледи за идеалното развитие на социализъм в държавите от Третия свят, формулирайки „трета световна теория“ и нова система на държавно управление, наречена „джамахирия“. 

Беше ли Кадафи човекът с „черните дела”, обявен за „кръвожаден диктатор” и „жесток международен терорист”? Със сигурност е противоречива личност, но оставила силни послания за размисъл. По повод на бомбардировките над Ирак и Джамахирията Кадафи произнася реч пред ООН, в която казва: „Моля ви, много моля вече не ООН, а всички правозащитници от целия свят – елате, разгледайте тези военни обекти. Тези, които бомбардират, знаят прекрасно, че в града живеят само 8 000 цивилни граждани…

 Вие сте престъпници и убийци на деца.

Сами казвате, че знаете къде са военните и къде са цивилните граждани. Сами казвате, че мирните хора с нищо не са заплашени. Повтарям, вие знаете къде летите и убивате тези, които искате да убиете.

Момиченцето Амира е било на шест годинки, на осем години е сестричката на Амине. Не знам на колко години са били децата от семейството на Имад Абеджил Трабулси, суданецът, женен за мароканка. Тези хора мирно си спали в мирния град, когато вие хвърлихте бомбите върху тях.

 Има ли в света закон, който да позволява тези убийства?

Ще ви кажа: да, има.

Това е Законът на Джунглата.

Това е вашият закон и вашият ред.

 Четири месеца  вие бомбардирате нашата държава. И всички се страхуват да кажат и дума, която да ви осъди. Ако имаше в света Русия, истинска Русия, единна и велика Русия, защитаваща слабите, вие нямаше да посмеете. Но нея я няма и вие тържествувате. Напразно. Забравихте едно: животът има способността да се преобръща и бъдещето е непредсказуемо.

Един ден собствените ви стрели могат да се обърнат към самите вас!

Моля всички нормални хора в ООН или извън него, откъдето и да са – елате и погледнете този военен обект. Погледнете кухнята, погледнете банята, погледнете дневната – и кажете много ли са там заплахите за самолетите на НАТО.

Попитайте съседите, имало ли е въобще там убити военни!

ООН и хората от НАТО искат да унищожат либийската армия? Отлично! Но какво общо има с унищожаването на либийската армия убийството на семейство Алхуди? Какво отношение към унищожението на армията има дъщерята на сириеца Алшаради Ашилат и нейния 3-годишен син?

Знаете, че Либия не може да стреля по вашите самолети и затова смело бомбардирате държавата ни. Доказвате силата си ли?

Би трябвало да ви е срам.

Но не ви е срам.

Не ви е срам да бомбардирате дори по джамиите ни, когато там има молитва.

Вие нарушавате заветите на собствената си религия.

Вие убивате невинни и беззащитни в Афганистан, Пакистан, Ирак, а сега в Либия.

Вие превърнахте нашия голям и добър свят в ДЖУНГЛА.

Но направеното от вас рано или късно ще се обърне към самите вас и вашите деца.

Вашата собствена съдба сама ще ви намери!”

* Продължение на разговора ще чуете в следващото предаване на „Приемната“ от 17.01.22 г.

Водещи: Анелия Велинова, Владислав Кацарски и Христо Петров

За героичните победи на емблематичният пълководец и военен стратег Вл. Вазов и за личността и политическата дейност на либийският лидер Муамар Кадафи – 1

Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *