Димитър Ганев от ТРЕНД

9 години БРАЙЛ ФМ: Димитър Ганев на рожден ден на радиото

Обичаме да бъдем сред приятели!

С госта разговаря Владислав Кацарски.

Владислав Кацарски: Вторият събеседник е Димитър Ганев от „Тренд”. Той за пръв път е на наш рожден ден, но не за пръв път в нашето студио. Здравейте.

Димитър Ганев: Здравейте. Много благодаря за поканата да съм тук и да споделя заедно с вас празника.

Владислав Кацарски: Много е хубаво, че дойде. Много е хубаво, че си тук. Както казах и на Свилен Пенков преди теб, хората, които са дошли при нас, е хубаво, че са дошли и са ни оказали честта да са при нас.

Димитър Ганев: За мен е чест.

Владислав Кацарски: Защото ние обичаме да бъдем сред приятели и когато заговорим с тях, дори и да не говорим понякога на един и същи език, винаги стигаме до нещо, което трябва да свършим. Само че днес няма да работим сериозно. Днес ще си говорим за малко по-леки неща. Ако погледнеш оттук, от 10-ти етаж, много неща можеш да видиш.

Димитър Ганев: Виждам една прекрасна гледка преди всичко, една от най-добрите, които съм виждал въобще в София.

Владислав Кацарски: Така се отпускат нашите събеседници и тъкмо се отпусне, го „заковем”  с някой въпрос – да му се извие свят. Ще те помоля да си изтеглиш от чашката, наречена „урна”, един въпрос, да видим какво ще ти се падне.

Димитър Ганев: Най-хубавото нещо в живота Ви?

Владислав Кацарски: Предполагам, че най-хубавото нещо в твоя живот не е работата по изборите.

Димитър Ганев: Аз обичам работата си. Никога не ме е натоварвала прекалено, защото правя това нещо, което върша – със страст. От 16-годишен за мен политиката е много повече от работа. Тя е мой интерес, който няма конкуренция в сравнение с други сфери. В този смисъл тя не ме натоварва, но със сигурност това може би не е най-хубавото нещо в живота ми. Като един хипохондрик, какъвто съм аз, може би най-хубавото нещо в живота ми е, че въобще доживявам. Защото знаете, че хипохондриците са непрекъснато в някакви мисли, че нещо лошо ще се случи.

Владислав Кацарски: Много ти благодаря за този отговор. Аз съм май същият човек.

Димитър Ганев: Хипохондриците, за разлика от другите, обикновените хора, които умират по веднъж, докато те, като нас двамата с Вас, умират всеки ден по няколко пъти.

Владислав Кацарски: Аз снощи умрях седем пъти, защото имах много големи болки наистина. Но болката е последното нещо, което може да ни провокира.

Димитър Ганев: Това е форма на психическо заболяване, както се казва. Хипохондрията се разпространява повече сред щастливи хора, така поне казват психолозите.

Владислав Кацарски: Мога да Ви кажа, че аз съм щастлив човек.

Димитър Ганев: Аз също го казвам с категоричност. Щастливи хора, защото тях ги е страх, че ако умрат, имат какво да загубят (в този смисъл).

Владислав Кацарски: Но не е материално, при всички положения. Защото когато бях поставен пред животоспасяваща операция, знаете, трябва да подпишете информирано съгласие. И аз заплаках. Сестрата стои зад мене и казва: „Защо плачеш бе, Влади? Това е една рутинна операция.” А те преди това ми обясниха как ще ми извадят черва, дробове, бъбреци, мозък, всичко. Ще ме включат на едни машини, които ще ме поддържат, докато ми оправят сърцето. И аз казвам: „Ти не ме разбираш. Не ми е до това какво ще стане с мене. Аз оставям едни много големи дългове на тези хора, които обичам тук.” Поработих да ги понамаля малко…

Димитър Ганев: Имам две деца, конкретно на въпроса, които, без всяко съмнение, ме радват безкрайно. 

Владислав Кацарски: Дъщеря ми е отвън, едната. Другата е на работа. Няма да може да дойде днес.

Димитър Ганев: Видях я. Изключително симпатично момиче.

Владислав Кацарски: Ако те не ни радват, тогава нищо не сме направили.

Вие казвате, че политиката е Вашата страст, а други едни хора твърдят, че политиката е мръсна работа.

Димитър Ганев: Това е много популярно съждение.

Владислав Кацарски: Има ли начин да не е толкова мръсна работа? Това ми е въпросът.

Димитър Ганев: Не мисля, че мръсотията в политиката идва от българските политици.

Владислав Кацарски: Да ги оставим тях. Тя, политиката си е политика.

Димитър Ганев: Политикът е политик навсякъде. Понеже имам контакти с хора, които са от бизнеса, в други сфери и т.н., аз не съм сигурен, че политиката е много по-мръсна, отколкото, да кажем, бизнесът или пък каквото искате друго поле да хванете. Става дума за отношения между хора, а те винаги в голямата си част са лицемерни, движени от някакви интереси, материални, или не такива. Понеже политиката, за разлика от другите сфери, е на показ, пред всички, ние по-често виждаме мръсотията в нея и казваме, че тя е мръсна работа. Тя е мръсна, но не понеже е много по-мръсна от останалите, а защото другите не ги виждаме толкова често. И си мислим, че това е много по-мръсно от всичко останало, а не е така. Аз лично, изключително съм се дразнил пред годините, когато мои приятели, познати, роднини, ако щете (понеже все пак се занимавам с политически анализи, с политология), ми привеждат под един общ знаменател всички политици. Всички политици са крадци и всички се облагодетелстват от постовете си и пр.

Владислав Кацарски: ”Мен, ако питаш, бай Иречек, всички са маскари.”

Димитър Ганев: Всички са маскари, а то не е така. Не би било справедливо за всички да казваме, че са крадци, мошеници и пр. Познаваме (и аз, и Вие) достатъчно много политици, които са влезли там с някакви цели, опитали са се да направят нещо – не са крали, не са се облагодетелствали.

Владислав Кацарски: Познавам не едно честно момче, което е било в политиката. И тука са гостували за малко. 

Димитър Ганев: Затова не ми е особено приятно, когато така с лека ръка… Аз го изпитвам и на собствения си гръб, защото се занимавам с изследване на общественото мнение. Понеже агенциите, които се занимават с това, много често са във фокуса на медиите, заради изследванията, които публикуваме пред избори и пр., аз непрекъснато чувам – всичко е манипулирано, всичко е платено и т.н. За мен няма проблем, ще го преглътна. Все пак зад това нещо стои трудът на хиляди хора, които правят изследвания, които после обработват данни и пр.

Владислав Кацарски: Понеже казахте (и това ще е последният въпрос) за предварителните изследвания преди изборите – имате ли обяснение, защо така се размина екзитполът с реалните резултати?

Димитър Ганев: Имам. Между другото той се размина само в София. В другите градове бяха, общо взето, доста точни резултатите и с колегите направихме много подробен анализ на какво се дължеше това. Това е систематична грешка, защото тя е много по-високо от статистическата. При екзитпола статистическата грешка е около 2%. А в случая този систематичен проблем, който се е появил в екзитпола в София, отиде над 7%. Направихме подробен анализ. Ще кажа само с две-три думи на слушателите. Екзитполът е проучване в изборния ден, в който в определени секции, специално подбрани, наши екипи стоят и приканват всеки трети, упражнил правото си на глас, да повтори вота си на лист и да го пусне в непрозрачна урна, което гарантира анонимността на повторението на вота. Откъде дойде проблемът? Направихме анализ –  секция по секция. Секциите, в които Васил Терзиев има преднина, отказите са под 15% . А за сметка на това, всички проценти откази в София са около 35%. В този смисъл тези, които са гласували за Васил Терзиев, са отказали по-малко, а за Ваня Григорова са отказали повече. Защо се получава това? Първо, тази общност смята вота си за престижен, тя се гордее с него – гордее се, че гласува за ПП-ДБ, „Спаси София”, за Васил Терзиев и т.н. И тя го манифестира, триумфира с него, отива и казва „аз гласувах за този”. Докато тези, които гласуваха за Ваня Григорова, половината от тях са протестен вот – може да не харесва Ваня Григорова, но гласува срещу Васил Терзиев. И примерно това са „гербери”, които излизат от урните и казват „аз няма да си повторя вота, няма да кажа за кой гласувах”, защото той смята, че тази опция не му е присъща, тя не е престижна за него. При тези секции, в които Ваня Григорова имаше доминация, имаше много повече откази, отколкото при другите. И поради тази причина се получи това много сериозно разминаване от 6-7%, ако не се лъжа, между двамата основни кандидати.

Владислав Кацарски: Ние много се шегувахме тука за тези двама, спорещи помежду си, че всъщност софиянци са изправени пред един доста странен избор – да кажат „от два сини чайника, кой е по-зелен”. Това беше нашата шега. Благодаря Ви за това участие.

Димитър Ганев: Аз ви благодаря за поканата и затова, че съм на 9-ия рожден ден на Брайл ФМ. За мен е чест. Пожелавам ви всичко най-добро и се надявам все повече и повече да развивате това, което наистина е на много сериозно ниво, което сте постигнали тук.

Владислав Кацарски: Пак да дойдете. Благодаря Ви.

В студиото: Владислав Кацарски и Димитър Ганев

Написано от Anelia Velinova